Европеец, атлантик, натовец. Този образ гради за себе си от година изхвърленият от ДПС за национално предателство Лютви Местан. Префърцунените фрази за евроанлантическите ценностти, които не слизаха от устата на проваления политик, сякаш трябваше да убедят и България, и Европа, че друг натовец у нас не се е раждал. Но както гласи турската поговорка: лаф не прави пилаф.

Пилафът, т.е., реалната политка, се прави с реални действия. Е, разбира се, и с думи, но изречени, когато трябва. А за евроатлантическата ориентация на България Местан няма никакви заслуги. Истинските са на стратег № 1 Ахмед Доган. Историята помни и доказва с документите на Народното събрание, че не друг, а именно Доган е първият български политик, който прави стратегически изказвания за необходимостта страната ни да е част от НАТО още по времето на Великото народно събрание. Време, в което самата мисъл за членство за това звучеше като ерес за прясно преименуваната БСП, и все още смущаващо за различните светлосини и розови "люспи". Време, в което Лютви Местан бе прясно предал "синята идея" на СДС, все още начинащ активист на ДПС в Русенско. Така че днес някак не върви да се прави на по-католик от папата.

Толкова за приоритетите. Нека видим обаче днешните позиции на оригинала Доган и бледото копие Местан. Един евроатлантик не се крие в турското посолство и не търси помощ от турския президент Реджеп Тайп Ердоган, който през 1997 г. дори бе осъден за проислямска дейност и лежа 4 месеца в затвора. И чиято кариера можеше да приключи и по-зле, ако турските военни не поставиха закона и демокрацията преди всичко останало и се въздържаха от намеса в политиката.

Ахмед Доган не се е крил в турското посолство. И май от двайсетина години дори не е посещавал Турция. А което е по-важно, за разлика от Лютви Местан, той никога не е бързал с изявления по външната политика на България, още по-малко относно взаимоотношенията между трети страни. Както угоднически за Анкара избърза Местан по повод със сваления от турците руски самолет.

Не че Доган не е наясно за това какво става в световен мащаб. Напротив - доказа го с речта си от 17 декември. В нея нямаше нищо, което отдавна да не се е коментирало и от наши политолози, и от чуждестранни наблюдатели - и за кризата на ЕС и НАТО, и за руския фактор, и въобще за новия многополюсен свят. Но никой друг наш политик нямаше смелостта да го изрече публично. Доган обаче го направи. Просто защото знае, че идва момент, в който да отричаш очевидното, е не само безсмислено, но и контрапродуктивно за собствената ти кариера.

С една дума, където Местан се опитва да докаже със задна дата, че отива, Доган вече се връща. Ясно е кой на кога ще диша праха. Дано само Местан, разбрал, че губи играта, не се изкуши да заложи докрай на турско-ислямистката карта.