Куршуми летяха край Христов през 2014 година

Намери любовта покрай трансфер край морето

В началото на годината "Левски" успя да сложи край на една сага, която доста се проточи в последните години - привличането на Венци Христов.

"Сините" от зимата на 2014 година го преследваха, но все им се изплъзваше. Макар, че година по-рано през лятото на 2013 година той сам почука на вратата им. Тогава нападателят остана без отбор и бе готов на всичко, за да се прибере в София. Преди това се оказа излишен в "Черноморец", където рядко Димитър Димитров - Херо залагаше на него. Венци реши да сложи край на тези мъки и си събра багажа от "Лазур". Нито се оказа, че за него няма място нито в "Левски", нито в ЦСКА, а дори и в родното "Локо". Така се озова в "Берое", който не само му подаде ръка, но се превърна и в трамплин за кариерата му. Под ръководството на Хубчев Венци се превърна в една от най-апетитните хапки на родния пазар. Не след дълго погледите към него насочиха "Лудогорец", ЦСКА и "Левски". Тимът от Стара Загора обаче не искаше да се раздели лесно с него и му сложи висока за родните стандарти цена. "Орлите" бяха готови да я платят, но самият Венци прецени, че в Разград ще загуби спечеленото под Аязмото и реши да си остане там. Последва оферта от ЦСКА. Бившият мажоритарен собственик на "армейците" Александър Томов дори се би в гърдите, че всичко е ОК. Феновете обаче така и не видяха Христов с "червената" фланелка, защото до "Берое" пък не стигна и стотинка от обещаното от Томов. В същото време самочувствието на Венци се вдигна от участието в националния отбор и той поиска трансфер. Нападателят обаче не уцели времето и си купи фабрика на 9 септември с преминаването в "Металург" (Донецк). Той се оказа в центъра на конфликта в Украйна и скоро се прибра.

"Отначало бе спокойно, но после стана много страшно. Не е хубаво по цял ден да гледаш хора с автомати", разказа Христов.

"Берое" отново му подаде ръка, но се нещата вече не бяха като по старо му. Стигна се до нова раздяла и през пролетта на миналата година се озова в Хърватия, нищо че пак бе спряган за "Герена". В "Риека" обаче така и не успя да се наложи и бързо се заговори, че ще напусне красивото пристанище. Така дойде ред на "Левски" отново да го поиска. Вместо обаче да рита под наем със "синия" екип, Христов реши да търси ново предизвикателство в Албания. Приключението "Шкендербег" също бе кратко и неуспешно. Така в крайна сметка се случи това, което се отлагаше в годините - Христов стана част от "Левски". А дори трябваше и да се раздели с пари от джоба си, за да може да се опита да възроди кариерата си у нас. За сега инвестицията се оказва успешна. Венци бързо стана титуляр в атаката на "сините", а вече има зад гърба си и два гола. Получава му се и с асистенциите.

"Искам да стигна далеч и да оставя следа в този клуб", обяви преди два дни той, но е ясно, че няма да му е леко. От Гара Дембеле насам никой не може да задоволи нито фенове, нито шефове и треньори на "Герена". "Сините" се превърнаха в мелачка за тарани, с каквито по принцип винаги са се гордели. Иначе Венци е скромно момче, отдадено на семейството. Има син Ники, който дори му донесе късмет при дебюта в националния отбор. Таткото се отчете с гол при победата 2:1 над Азербайджан. Христов намира голямата любов в Несебър, където рита два сезона. Тя е местна и се казва Нели. "Не бе от пръв поглед. Но бяхме в една компания и се сближихме. Постепенно нещата станаха сериозни", разказва нападателят. Двойката обаче скоро трябва да се раздели, защото съдбата праща Христов в "Монтана". "Така се калихме", признава той, а в Стара Загора бе редовна гледка как бута количката с наследника си. "Ако не ритах щях да съм полицай или политик", смее се Венци. Пред клубната телевизия на "Берое" дори призна, че голямата му мечта е да влезе в кожата на Путин за един ден.

"Просто искам да видя какво е да ръководиш една от най-големите страни в света", отсича таранът. 27-годишният футболист признава, че е едно от последните отдадени изцяло на играта поколение. Още на 5 години всеки ден гони топката в прашните до скоро игрища на стадион "Локомотив". Скоро става и юноша на "червено-черните".

Смятан е за една от големите надежда в школата, където работи и Стойчо Стоев. Но за него няма място в първия отбор. Христов има и традиция преди мач. Ходи на църква, където благодари на Господ, че е здрав и може да радва феновете. А и един ден наистина да направи силен трансфер в чужбина.