Извънредни новини
Намирате се в: Силистра / Новини / Спорт

Медал от Рио ще е перфектният край

Медал от Рио ще е перфектният край

Най-милите спомени за Хриси Тодорова са да слуша химна на стълбичката

Млади момичета сме, яде ни се, признава Цвети Найденова

Красиви, талантливи и амбицирани! Тези три думи важат напълно за Цветелина Найденова, Християна Тодорова и Цветелина Стоянова от националния ансамбъл по художествена гимнастика. Трите хубавици са участници в кампанията на "Стандарт" - "Спортните чудеса". Въпреки усилените им тренировки за Рио момичетата ни поканиха в тренировъчната си зала на "Раковски" и ни отделиха малко време. Докато разказваха повече за чувствата си към гимнастиката и ансамбъла, за мечтите, за спомените, както и за бъдещите си планове, усмивките им не слизаха от лицата.

"Разбирателство и компромиси", казва Християна Тодорова за това каква е рецептата един ансамбъл да бъде успешен. "Много тренировки са нужни, разбира се. Важно е да сме сплотени. Това, което правим, е и много отговорно. Ако някоя от нас провали нещо, то всички се проваляме. Но това не ни пречи. Достатъчно дълго време сме заедно", допълват Цвети Стоянова и Цвети Найденова.

"Задължително е да сме приятелки. Иначе трудно би се получила необходимата хармония. Дори това може би е най-важното", единодушни са момичетата. Има две основни неща, които ги сплотяват. "Ние наистина сме близки. Познаваме се от малки. Първото нещо, което ни сплотява, са трудните моменти. Когато печелиш и си на върха е лесно, но именно при загуба или негативен резултат се вижда кой е до теб и ти е истински приятел. Второто и много важно нещо е мечтата за медал от Рио, без значение какъв", казват момичетата.

В един ансамбъл по художествена гимнастика на пръв поглед разногласията трябва да са чести. Но не така стоят нещата при грациите на Ина Ананиева. "Има разногласия, но те са най-често в залата", признава Християна. "За определени елементи може би.

Никога не сме се карали сериозно

Това е може би късмет. Много малко отбори могат да се разбират по начина, по който ние", допълва Хриси. "Ние сме много различни като характери. Нормално е да има разногласия. По-скоро всеки дава мнение за съчетанията", казва пък Цвети Стоянова. Адашката й допълва: "Често сме се карали за някакви дребни неща - елементчета, глупости общо взето. Но сериозно не сме скарвали", казва Найденова.

За Християна моментът, в който тя е започнала да вярва, че успехите по световните върхове са възможни, е през 2011 г. "Станахме шампионки. Още бяхме с Илияна Раева. Лично за мен тогава започнах да вярвам, че можем да постигнем нещо значимо в този спорт", споделя Тодорова. "Честно казано не знам. До последно не съм мислила, че можем да станем световни шампионки. Дори след като се качихме на стълбичката, не го осъзнавахме. След като се откажем, ще можем по-ясно да осъзнаваме своите успехи", казва Цвети Стоянова. Найденова пък смята, че с всяка една тренировка момичетата придобиват по-голяма увереност. "На състезание единственото, което си мислим, е за съчетанието", допълва грацията.
"Имам много мили спомени с ансамбъла. Но всеки един от тях е свързан с качването на почетната стълбичка и слушането на българския химн", разказва Хриси.

Момичетата разкриват и че успяват да свикват с тежкия хранителен режим, който трябва да спазват. "Млади момичета сме, яде ни се. Постоянно сме сред хора, които хапват някакви вкусни неща, а ние трябва да се ограничаваме", казва Цвети Найденова. "Трудно е спазването на хранителния режим. Но не е непостижимо", допълва Стоянова. "За съжаление тези неща се изискват в нашия спорт. И ако искаш да успееш, трябва да свикнеш с това, няма как", добавя Християна.
И трите красавици мечтаят за едно нещо в спорта - медал от олимпиадата в Рио догодина. "Това ще е един перфектен завършек на нашите кариери", казват те. Те все още не са взели окончателно решение, но признават, че вероятно ще спрат с активния спорт след Игрите. "В живота мечтая за здраве на моето семейство и приятели", казва Хриси. Същото нещо иска и Цвети Стоянова. "Искам да създам семейство, да съм щастлива", добавя Найденова.

И трите грации нямат никаква представа какво биха правили, ако не бяха поели по този път. "Замисляла съм се, но всъщност

не се виждам без гимнастика

казват Стоянова и Найденова. "Аз имам канадско гражданство. Може би щях да съм там. Но не знам какво щях да правя, наистина", допълва Християна. "Не знам точно как са се развили нещата тогава. Но моите родители са искали да се установят там. Впоследствие се връщаме в България. Може би заради мен, за да мога да се развивам в гимнастиката", допълва Тодорова. Тя обаче е сигурна в едно: "Като приключа с гимнастиката, ще си остана тук. Имам две сестри. Те са ученички още. Доскоро се занимаваха с тенис. Но заради контузии решиха да наблегнат над ученето", допълва хубавицата. Тя е и голяма фенка на волейбола. "По време на европейското първенство у нас бяхме на лагер в Белмекен. Събирахме се всички спортисти там и викахме с пълно гърло пред телевизора. Вярвам много в момчетата и съм сигурна, че ще стигнат до Рио", допълва още Християна.

Най-новата в ансамбъла - Цвети Стоянова, разказа всъщност как реши да смени индивидуалното. "Имах тежка контузия, оперираха ми коляното. Година и половина не бях на терена. След олимпиадата в Лондон се падна. Моята треньорка тогава беше Ина Ананиева. Тя ми каза да се явя на теста за ансамбъл. Отидох и се получи", казва Цвети, чийто баща е прочутият боксов специалист Йордан Стоянов-Старото. Брат й пък е бивш национал по бокс Найден Стоянов. "Между другото съм практикувала любителски бокс.

Не съм много добре с крошетата

(смее се). Но ми харесва като развлечение. Бих го правила, когато имам повече свободно време", разказва тя. Цвети има и три кучета. "Мънички са, като малка са ме хапали доста, но сега не правят бели", допълва тя.

"Искахме да се откажем, точно преди да станем световни шампиони, но нашата треньорка ни спря и не ни позволи. Това може би е най-ценният съвет, който съм получавала", разкри Цвети Найденова, която е луда фенка на шоколада.

"Признавам си, тайно взимам сладко, защото иначе не мога. Разбира се, не прекалявам", казва още тя. Найденова е юноша на "Славия" и разкрива, че това е любимият й клуб. "Там ми бяха първите стъпки. Моята първа треньорка ми даде страхотна основа. За съжаление в последно време нещата в "Славия" във всички спортове не вървят гладко. Но нещата са дълбоки. Може би трябва да дава повече стимул на спортистите", допълва тя.

Хриси, Цвети Стоянова и Цвети Найденова са изключително горди от факта, че са сред избраните участници в кампанията на "Стандарт" - "Спортните чудеса". "Вашата кампания е страхотна, много мотивираща за младите спортисти. Доволна съм, че сте направили тази кампания", казва Тодорова. "Смятам, че е хубаво да се правят такива неща и да се агитира младите да остават в България. Повечето хора търсят реализация в чужбина. Това за мен е обяснимо, но младите трябва да се подкрепят не само в спорта, но и във всяко едно изкуство", допълва Цвети Стоянова. "Трябва да има такива инициативи, това е супер стимул за младите спортисти. Супер кампания", завършва Найденова.

Имаме си гаджета, обичаме ти много

Християна Тодорова, Цветелина Стоянова и Цветелина Найденова отговориха и на няколко блиц въпроса на "Стандарт".

- Любимият ви филм или жанр?

Християна Тодорова: Романтични комедии.
Цветелина Стоянова: Мразя страшни филми, защото не мога да спя. По-скоро любовни или заплетени филми.
Цветелина Найденова: Нямам любим филм, сега гледам сериала "Империя".

- Любимата ви песен, изпълнител?

Хр. Т.: Адел, новата песен "Здравей".
Цв. Ст.: Бионсе.
Цв. Н.: Крис Браун.

- Можете ли да готвите?

Хр. Т.: Не мога да готвя, но искам да се науча.
Цв. Ст.: Опитвала съм се, но неуспешно. Обещала съм си, че като се откажа, това ще правя - ще готвя и ще консумирам.
- Цв. Н.: Не мога, опитвала съм се, не ми се получава. Имам желание.

- Имате ли приятел и колко е важна неговата подкрепа?

Хр. Т.: Да, винаги ме е подкрепял. Оценявам това и му благодаря.
Цв. Ст.: Имам приятел. Той е човекът, в чиито съвети най-много се вслушвам. Важно е за мен той да ми пожелае успех преди състезание. Дава ми сила и вяра.
Цв. Н.: Да, Много е важна неговата подкрепа, държа много на него.

- Колко пари имате в момента в портмонето?

Хр. Т.: Нямам представа.
Цв. Ст.: Не съм ги броила.
Цв. Н.: Около 400 лева.

- Имате ли шофьорска книжка и с колко грешки взехте листовките?

Хр. Т.: Имам шофьорска книжка от 2 години. От втория път взех листовките, първия път ме скъсаха.
Цв. Ст.: Карам да. Не помня - с 2-3 грешки може би.
Цв. Н.: С две грешки.

- На кое място по свети искате да отидете, а още не сте имала възможност?

Хр. Т.: Грандканьона.
Цв. Ст.: Екзотично, топло и красиво място.
Цв. Н.: Те са много, Малдивите, Бора Бора, Тайланд, Дубай.

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*

Скролване до горе