Иска ми се утре да чуя каква крачка напред ще направят управляващите по отношение на социално-икономическата политика.  Да видим посока ви и не забравяйте, че ситуцията с кризата изисква да мислите за утре и да почнете да действате от днес. Ако не, правете това, което иска улицата. Това заяви президентът на КТ “Подкрепа“ Димитър Манолов при Беновска пита по повод утрешната среща на Коалиционния съвет. Манолов припомни, че много проблеми са се натрупали, които сега остават встрани от протеста, но нито безработицата спада, нито сроковете в историческото споразумение с кабинета се изпълняват. Имаше твърде много неща, които бяха спрени поради нежелание да бъдат финансирани, каза Манолов.

Той заяви, че не може и не иска да спира никой от структурите да протестира, но добави, че там не е чул ясни послания. Имах илюзии, но след плакатите: Долу капитализма! незнам какво да мисля, призна синдикалистът. Според него големия въпрос е кой какви намерения има да управлява държавата.

Проблемът не е, че всеки си мисли, че може да е министър, а че всеки българин си мисли, че може да е министър- председател, заяви Манолов. Той заяви още, че се спекулира с фразата: Върховенството на закона, но припочни, че за Европа това включва както ратификация на Истанбулската конвенция, така и на Зелената сделка. 

По отношение на студения резерв, той заяви, че ТЕЦ „Марица изток“ 2 е мястото, към което трябва да бъде насочен при криза, но се усъмни, че това може да създаде усещане за стабилност. Заяви още, че спрените мощности са не само за ТЕЦ-а на Доган, но и за още поне 8 централи. Те са не само на Ковачки, това са американските централи, тези на Красимир Дачев, Кирил Домусчиев и други, добави Манолов. Според него с това решение покрай сухото може да изгори и мокрото.

На въпроса на Беновска във война ли са Борисов и Доган, Манолов заяви, че според него войната е по друга ос, визирайки Хр. Иванов, който очевидно действа в синхрон с президента. Синдикалният лидер обаче припомни, че с подкрепата на ДПС са избирани всички президенти в най-новата ни история.