Проблеми с треньори ни изковаха успехите, обявиха сестрите

Габриела и Стефани признават, че са денонощно заедно

Сестрите Габи и Стефани Стоеви станаха едни от най-обичаните спортистки в България през 2015 година. Бадминтонистките донесоха първия и единствен златен медал от първите европейски олимпийски игри в Баку. Родените в Хасково сестри сега се целят към Олимпиадата, но задачата няма да е лека. "Стандарт" се срещна с чаровните момичета точно преди те да стартират същинската част от подготовката си за Рио.

- Как започнахте с бадминтона?

- Стефани: Първо аз започнах с бадминтона. Една приятелка ми показа този спорт като ме заведе в залата в Хасково. Първоначално за мен бе хоби. През свободното си време ходих да тренирам. Но на мен много ми хареса. И си казах, че това ще е моя спорт, след което започнах по често да ходя в залата. После запалих и сестра си Габи.

- Как се решихте да напуснете Хасково?

- Габи: Вече се бяхме запознали с бившия ни треньор - Гюнтер Хубер. Имахме и малко проблеми в клуба там. След което просто решихме, че за да може да се реализираме в този спорт трябва да направим по-голяма крачка. Затова се преместихме в София, където има по-голяма възможност за тренировки. Има и повече съперници. Искахме да напреднем, защото в Хасково стигнахме до едно ниво и нямаше как да го надградим. Решихме, че ни е време да предприемем следващата крачка, за да се развиваме по-нагоре.

- Какви точно проблеми имахте с клуба си в Хасково?

- Г.: С треньора имахме малко проблеми и като цяло с клуба. И просто решихме да се махнем от там. А Станимир Бойчинов не бе съгласен с това. Затова почнаха проблемите. След това решихме да се преместим директно в София.

- Защо не се състезавате на сингъл?

- С.: Аз се състезавах в сингъл до миналата година март месец. Но реших, че трябва да се фокусирам изцяло върху двойките, за квалификацията за Олимпиадата в Рио. Ако играя и

в двете дисциплини става много изморително

особено ако искам да взема квота. Сега започнахме да се конкурираме с азиатките, които са окупирали първите места в ранглистата. И трябва да се подготвим много добре на двойки, ако искаме да се класираме на Олимпиадата.
- Г.: Аз от играта на сингъл се отказах в много ранна възраст. Там пак имах някакви проблеми. И реших да го приключа. Двойките са моята дисциплина. Сингълът го използвам просто за тренировки. Мисля да се върна и към смесените двойки, но чак след Олимпиадата. Сега цялата ни енергия е насочена в нашия дует и игрите в Бразилия.

- Никога ли не се разделяте?

- Г.: Мисля, че единственият път в който бяхме разделени бе, когато тя игра на европейското до 17 г. и на световното в Тайланд. Само в този период бяхме разделени. Иначе през останалото време ние сме денонощно заедно.

- На кого дължите израстването си като двойка?

- Г.: Изцяло на бившия ни треньор Гюнтер. На когото сме много благодарни, че се съгласи да ни тренира. И да оправи техниката ни. С него развихме скоростта, динамиката и хъса си. Нещо, което ни помага да се борим в световния елит.
- С.: Той успя да ни подготви за по-голямото ниво в бадминтона. За три години Гюнтер успя да ни помогне много и бе наистина близо до нас.

- Как ви се отрази раздялата с Хубер?

- С.: Раздялата беше през октомври 2015 г., точно преди турнира в София - "България оупън". Ние бяхме свикнали много с него. И ни беше притеснително на този шампионат, когато не седеше зад нас. След някое разиграване ние се обръщахме инстинктивно да видим дали той случайно не е там. Но го нямаше. Този турнир бе много тежък за нас чисто психически. Следващият обаче вече разчитахме единствено една на друга в мачовете.

- Каква бе причината да приключите съвместната си работа?

- Г.: Отново имахме проблеми. Мисля, че имахме един период след свеовното в Индонезия, на което и двете се контузихме.

Стефани имаше травма с коляното, а аз с рамото

Трябваше да си вземем почивка. Около месец и половина само физиотерапии. След това се върнахме за един турнир, на който загубихме изненадващо още във втория кръг. Ние също бяхме шокирани, че губим на 1/4 финал, но ние го приехме за нормално след това отсъствие. Но Хубер се ядоса. И от там почнаха проблеми. Затова решихме да се разделим.

- Проблемите могат ли да се гледат в чисто финансов аспект между Хубер и федерацията?

- Г.: Не е заради пари или федерацията. Явно ние сме го разбрали по грешен начин. Или ни го казаха по такъв. Казаха ни, че той имал проблеми с федерацията. Нищо такова! Отношенията между нас, централата и Гюнтер, бяха много добри. И ние не знаем, какво точно се случи. Явно на него и на нас нещо не ни е било удобно. Затова решихме да се разделим, за да не стават по-зле нещата за напред.

- След време бихте ли работили с него отново?

- С.: Не сме мислили. Не мисля, че ще работим отново с него. Опитвахме се да изгладим проблемите, но не стана. Като си имал трудности с някой в миналото, те със сигурност ще се появят и за в бъдеще.

- Като характери какво ви различава и по какво си приличате?

- Г.: Еднаквото, е че не се отказваме. Независими от развитието на двубоите. Разчитаме една на друга в корта и дори да губим не се предаваме.

- С.: Различното е може би, че

на Габи не й пука за мнението на хората.

Не обръща внимание. Аз повече се влияя от това, което говорят. А тя прави някаква физиономия и подминава ситуацията. Всеки път си казвам, че трябва и аз така да постъпвам, но не ми се получава.

- Как се чувствате в клубния ви френски отбор?

- Г.: Много добре. Те ни подкрепят изцяло. Ние сме много благодари. Треньорът, който е българин, клубът, мениджърите и президентът са зад нас. Някой път дори разбират, че нямаме възможност да играем там заради тежката ни програма и просто се съгласяват и ни окуражават. Там на турнира "Френч Оупън" идват и ни подкрепят. Което е много изненадващо. Все пак сме от България. Не е нужно да идват, да сядат и да викат за нас. Сега в края на април имаме Европейско във Франция и те ще дойдат да ни подкрепят, за което сме им много благодарни. Винаги са плътно зад нас, въпреки, че сме българки, а не техни сънароднички.

- Смятате ли, че можете да донесете медал първо от европейското отборно първенство в Казан (Рус), а после и през април на двойки във Франция?

- С.: На отборното мисля, че ще успеем да защитим бронзовите медали от преди 4 години. Силен състав сме и дори може да играем финал. Ще видим как сме физически, психически и се надявам, че ще направим силни мачове.

- Г.: Няма да е лесно в Русия. В тежка група сме с испанките. Но ще се борим за всеки мач. Във Франция сме поставени трети. Затова целта ни е медал. Първо да стигнем 1/2 финал след това каквото стане. Зависи от жребия и добрата игра.

- Къде и как ще протече подготовката ви за олимпиадата в Рио?

- Г.: Започваме с турнир в Индия. След което се връщаме на лагер в София преди отборното в Казан. После ще тренираме и тук в България и във Франция - просто ще ги съчетаем и двете. Зависи коя дестинация е по-лесна за пътуване - дали София или Париж. Все пак имаме 6 турнира. Три от които в Азия, а останалите в Европа.

Пътуването е просто брутално

По 20 часа да летим със самолети. А ако се наложи и да ги сменяме, става много сложно.

- За пръв път ще се подготвяте за Олимпиада. Какво мислите, че ще ви е необходимо, за да сте конкурентно способни на фаворитките?

- Г.: Сега в последните три месеца, докато свърши квалификацията, ще наблегнем на турнирите. Просто за да държим състезателна форма и ранглиста. Лятото пък ще наблегнем на физиката. За да може да имаме нужната издръжливост за тежките и дълги мачове срещу азиатките.

- Каква е ролята на семейството ви във вашия живот и кариера?

- Г.: Много голяма. Ако не бяха те нямаше да сме на това професионално ниво, на което сме сега. Бадминтонът щеше да е просто като хоби. Щяхме да сме повече в училище. Семейството ни реши да ни премести в спортно школо, за да наблегнем повече на спорта. Те бяха първите, които ни финансираха турнирите. Дори някой път не сме имали възможност да отидем и сме отказвали шампионати. Просто родителите ни нямаха как да си го позволят. Благодарение на тях сме тук сега.

- С.: Те ни пуснаха на 15 години в София. Подкрепят ни постоянно и ни имат огромно доверие.

- Обикаляли сте много по света. Кое е любимото ви място?

- С.: Рио!

- Г.: Определено Рио!

- С.: Надяваме се, че август месец пак ще го посетим. Това е една от дестинациите, на които си заслужава да отидеш.

- Какъв стил на игра в корта търсите?

- Г.: Повече разигравания. По-спокойни сме когато стават дълги разигравания. Има някой състезателки като китайките и японките, които също предпочитат да разиграват. Вече когато е сигурно тогава да завършват. Те като конкурентки са ни неудобни. Просто трябва да сме им свикнали на играта. Обичаме нашия стил на игра - с повече разигравания и търсим удобния момент. Залагаме на защитата. Търсим чуждата грешка. Защото не може постоянно да се забива - ще им окапят ръцете.

- Имате ли идоли в бадминтона?

- С.: Моят идол е Габи. Тя постоянно ме подкрепя. Успокоява ме на корта, когато съм нервна.
- Г.: Е и моят идол е сестра ми. Нормално е да сме си фенки една на друга. Все пак сме постоянно заедно. Като цяло в бадминтона има много разнообразни играчи и няма как да си избереш някой. Като стил на игра харесвам японката Саяка Такахаши, която е сингъл играч. Много голяма борбеност има и никога не се предава. Другата, която харесвам е нейната сестра Аяка Такахаши. Двете обаче са разделени и не се състезават заедно. Мисля, че в света само две сестри се състезават на двойки заедно. Ние и китайките Ю и Инг Луо.

- Имали ли сте покана от друга държава?

- Г.: Не, никога не са ни предлагали. Дори да ни предложат ние няма да се съгласим да играем за друга държава. Харесва ни да играем за родното знаме.

Ние сме българки и ще играем само за нашата родина

- Какво изпитахте, когато слушахте химна в Баку?

- С.: Бяхме много горди, че донесохме първия и единствен златен медал на България. Много бяхме щастливи, дори не можахме да спим вечерта.

- Г.: Разтреперихме се като спечелихме медала. Бяхме много горди да чуем химна ни и в същото време българския флаг да се извисява над всички. Радваме се, че показахме на света, че една държава като България има нужните качества да е на топ ниво.

- Какво е необходимо най-вече за да се представяш добре на двойки?

- Г.: Трябва да има хармония между нас. Защото ако не се чувстваме комфортно на корта заедно няма как да стане нищо.
- С.: Също и много лишения са нужни. Много труд и тренировки. Вечерни часове.

- Падате ли си по тенисисти и в частност съгражданина ви Григор Димитров?

- Габи: Да си падаме по тенисисти, не... Следим за изявите на Григор и сме много щастливи, че един българин се конкурира със световни звезди в този спорт. Някой хора дори може да не подозират, че България съществува. Ние сме говорили с много чужденци, и когато ни попитат от къде сме остават учудени и питат "Къде е това?, Коя е тази държава?". Радваме се, че Димитров показва къде е България. Все пак той е един в тениса. Дори случайно хванахме и първият му мач на "Откритото първенство на Австралия". Надяваме се тази година да му е много по-успешна.

- Г.: Лично, не. Учили сме в едно училище, но не се познаваме. Ако се класираме за Олимпиадата

надяваме се да се запознаем с Гришо

Вече официално.

- Вие сте трети в Европа и 17-и в света по ранг. До къде мислите, че можете да стигнете тази година?

- Г.: Има и трета ранглиста - олимпийска. В нея сме 12-и. До края на квалификационния период се надяваме да влезем в топ 8, което е много трудно. За сега ще гледаме само нея. Вече след Олимпиадата, до края на тази година ще се опитаме да влезнем в топ 15 в света, дори може по-нагоре. Все пак сме по на 20-21 години. След време се надявам да видим нашите имена в топ 3 на света. Това ще е страхотен успех за нас.

- С.: За тази година можем и до 10-о място в световната ранглиста да се изкачим. Всичко зависи от жребия на турнирите и от нашата форма. А дано някой ден и българското знаме да се изкачи на световния връх, като номер едно.