Няколко български проекта кандидатстват за финансиране от НАТО на неотдавнашния форум, който се проведе у нас. Единият е свързан с киберсигурността и е на два института на БАН. Другите са на Военномедицинска академия, Военна академия, Института за отбрана, Софийски университет и на Технически университет - София. Всичките предварително са намерили партньори от Сърбия, Черна гора, Молдова, Украйна, Киргизстан, Казахстан. Като член на Алианса обаче България е страната, водеща проекта. Тепърва предстои оценка на проектите от експерти на НАТО. Парите, от които можем да получим финансиране на българските проекти, са около 12 милиона евро. Радостен факт е, че увеличихме значително активността на научната общност. Освен на информационния ден за научната програма на НАТО на 25 септември тази година съществен принос имаше и междуведомствената група, създадена в началото на годината от министър проф. Танев. Предвиждаме тази група да стане постоянна, тъй като показа ефективността си за приобщаване на научните организации към научната програма на НАТО.

Онова, за което в МОН съжаляват, е че не успяхме да включим проекти в областта на психология, социология и други обществени области, които да бъдат насочени не към отбраната, а по-скоро към мира, антитероризма и сигурността. Такава тема например са бежанците, но от българска страна не е имало проекти, които да кандидатстват пред Алианса. Общо два наши института и над 500 български учени самостоятелно са участвали в различни негови програми. Проф. Костадинов разказва, че например изобретеният от него робот, който намира приложение в ин витрото, е рожба точно на такъв индивидуален проект, финансиран от Алианса, търсещ приложението на роботиката в нови области като биологията.