Пари и скандали се преплитат в живота на Зидан

Звездният прах пак се посипа по Зинедин Зидан. Футболистът, който пренаписа историята на френския футбол и чийто трансфер в "Реал" навремето счупи световния рекорд, се върна в Мадрид и ще ръководи най-титулувания клубен отбор в Европа.

Зизу е спорна личност с две лица, но късметът винаги го държи плътно за ръката. Той на практика има две родини и е уважаван и в двете. Във Франция е обединяваща фигура и символ и беше част от мултикултурния проект на френския отбор през 1998 г., който стана световен шампион. Родителите му са алжирски бежанци с берберски корени, а той е роден в Марсилия и е бил с двойно гражданство. От общо петте деца той най-милее за родния край на предците си и твърди, че е горд, че е алжирец. Получавал е ордени както от Жак Ширак, така и от Абделазиз Бутефлика, и е наричан "икона за съвместно ползване". През 1998 г. "Либерасион" го обяви за "символ на интеграцията", но когато тя трябваше да се демонстрира в негово присъствие на мача Франция - Алжир в Сен Дени през 2001 г., алжирските запалянковци я опорочиха с непристойно поведение.

Съдбата го гали по главата още от малък. Скаут на "Кан" го забелязва в правилния момент. Отива на проби, а остава 4 години. Първоначално е настанен в общежитие, но клубен директор го харесва и го взима у дома си. Освен титлите и трофеите, футболът го дарява с милиони. Световната титла през 1998 г. му отвори вратите към спонсорите и иконата с удоволствие се комерсиализира. До степен, че неговият мениджър е отхвърлял договори на стойност под 1 млн. евро. А след като самият Зизу отказва реклама на чанти, защото му е под достойнството, остават отбрани късметлии - Адидас", "Диор", "Форд", "Франс Телеком", "Ауди", "Данон", "Дженерали" и др. Според "Монд", 44 процента от всичките му доходи са от реклами. През 2001 и 2002 г. е най-скъпоплатеният футболист в света, а "Франс футбол" изчислява авоарите му за периода 1999-2006 г. на 99 млн. евро.

Но въпреки строгото възпитание и общественото уважение, дяволът в него никога не изчезна. Той се оказа майстор на скандалите в неподходящи моменти. Заради невъздържаност и натрупани картони пропусна първия от двата финални мача на "Бордо" с "Байерн" за Купата на УЕФА през 1996 г., а неговият отбор загуби трофея.

Триумфът през 1998 г. беше предшестван от жълт картон в първия двубой и червен във втория, след който го нямаше в 2 мача и се върна чак за четвъртфиналите. Истината е, че Зидан показа звезден потенциал едва на финала с Бразилия, в който вкара 2 гола за 3:0. След което лиши страната си от втора титла заради хулиганщината срещу Марко Матераци. Последният му скандал от есента на 2014 г. е като треньор на "Кастийя", когато става ясно, че работи без лиценз.

Впрочем, и двете лица на личността Зидан са увековечени. В парижкия музей "Гревен" се мъдри негова восъчна фигура, а в катарския Музей на модерното изкуство има бронзова скулптура на удара с глава в гърдите на Матераци.

За Зидан новото назначение е първото треньорско предизвикателство в големия футбол. Въпреки липсата на реален опит и въпреки смесените резултати в резервния отбор на "Реал" обаче той обеща да "спечели всичко". При представянето си предупреди, че ще даде "сърцето и душата си" като треньор на "Реал". Звучи като нож с две остриета.