Откакто съществуват олимпиадите, тяхната цел освен спортно състезание е била и да спира военните конфликти за целия период, в който се провеждат. На старта на игрите се обявява олимпийско примирие, което важи за целия свят и то поне до 21 август. Така стана и на митичния стадион "Маракана" на откриването на най-големия спортен форум в Рио де Жанейро на 5 август.

От старта на олимпиадата обаче криминалните случаи на ден са почти 5 процента от тези, които агенциите пускат за спортните състезания. Нещо, което се случва за първи път в историята на Летните игри. Парадоксалното е, че домакините обявиха, че за сигурността на гостите на игрите ще се грижат над 85 000 полицаи, военни, тайни агенти, барети, самолети, кораби, дронове и цяла армия от запасняци. Навсякъде където и да отиде човек, първото нещо, което получава като съвет, е да се пази от крадци и бандити. Факт, който естествено прави всички - от състезатели през ВИП гости, чуждестранни зрители и журналисти много напрегнати. За тази цел, когато излизаме извън олимпийските обекти, където естествено охраната поне засега е желязна, гледаме да сме в група от поне 5-6 души. В противен случай

вероятността да бъдеш нападнат от бандити е над 95 процента

Така в група посетихме и митичния плаж Копакабана. Независимо че е дълъг почти 5 км, широчината на ивицата му е около 100 м, а и сега е зима, посещаемостта там е много голяма.
Много рядко обаче ще видиш чужденец, който да ходи по почти белия и много ситен пясък сам. Всички са поне по двама, за по-сигурно. Така е и когато някой тръгне да се къпе в Атлантическия океан. Единият е във водата, а другия му пази дрехите. Ловките крадци особено в района на Копакабана използват всеки миг невнимание от чужденеца, за да му отмъкнат я колие от врата или мобилния телефон. Решиш ли да гониш бандита, най-много да си изядеш боя, както стана преди дни с белгийски джудист.
Иначе по плажа може да ти предложат от бански до кокосов орех със сламка и още куп освежаващи напитки и сувенири. Търговците са накачили стоката си на огромни закачалки и така обикалят покрай туристите на плажа.
Като изключим местните обаче, всички чужденци може да бъдат видени как си пазят джобовете и чантите, докато се провират през навалицата на крайбрежната улица на Копакабана.
Вероятно заради очакваните набези на крадците и бандитите

отливът от чужди туристи за състезанията е очеваден

На други олимпиади билетите за различните надпревари свършват още дни преди старта на игрите. Тук независимо че пропуските почват от 20 реала (б.а. 10 лв), има свободни места и в момента за всички състезания.
Именно слабата посещаемост е болната тема за МОК и организаторите.
Стигна се до там, че на един от мачовете по ръгби, на който ходих, видях как шефът на фотографите на стадиона забранява на журналистите да снимат празните трибуни.
Все още около 800 000 билета търсят купувач. Надеждата на МОК е поне на стартовете по лека атлетика "Маракана" да се напълни.
Другият наболял проблем е

слабата продажба на официални артикули

свързани с олимпиадата. Магазините в олимпийския парк са обидно празни откъм клиенти. Тези, които сега идват на игрите, само влизат оглеждат иначе красивите, талисмани, фланелки, шапки и други сувенири с логото на Рио и след като видят, че цените почват от 20 долара нагоре бързо се изнизват.
Официалният талисман Винисиос, който е смеска между котка, маймуна и птица, е с цена от 135 реала (около 40 долара). Туристите обаче си правят други сметки. Набелязват си неща, които искат и да си купят, и едната опция е да чакат края на игрите, когато по принцип цените на сувенирите падат или да отидат около Копакабана и да си ги купят там. В района около плажа цените са с около 30% под тези в олимпийския парк. На солидна печалба разчитат и продавачите на храни и напитки. При цена на бира по ресторанти извън парка от 6-7 реала при олимпийците е двойно. Така е и с храните. Сандвичите почват от 12 долара, но като няма друго за ядене, и те се купуват.
Някои от по-богатите гостите на игрите не се редят за храна по павилионите, а отиват на обяд в някой от големите хотели около парка. Там пропуск за шведската маса започва от 75 реала (25 долара). За тия пари обаче

може да изядеш храна колкото за едно село в
Сомалия

и пак ще остане.
За бразилците, които отговарят за олимпиадата обаче, игрите са всичко. От доброволците до хората на най-високи позиции всички крайно любезни и искат веднага да помогнат на всеки. Това обаче не им се отдава и дежурната фраза е: "Проблемът ще се реши след 10 минути". В крайна сметка казусът може да се разплете и след 16 часа, както бе със стаята ми в специално изграденото олимпийско село за журналисти. Крайно положително са настроени и големите бразилски легенди, които рекламират на място игрите. За тях олимпиадата трябва да стане най-великата от всички проведени досега. Към момента обаче седмица след старта на 31-те Летни игри това е много малко вероятно да се случи. Дано в оставащите дни до края нещата тръгнат на добре, иначе Рио ще остане в спомените на участниците само с престъпността и разбира се многото зеленина.

Беларуски журналист: Бандитите нападат и с камъни

Един от журналистите, намиращи се в автобуса, атакуван от бандити в Рио, е Артур Жол от Беларус, който отразява игрите за списапие "Пресбол". Той даде интервю за колегите си от "Спорт Експрес", в което разказа как е видял инцидента.

- Артур, откъде се прибирахте?

- Прибирах се от района Диаборо, където гледах победата на баскетболисктите ни над Бразилия. След края на срещата си свърших работата и поех с автобуса към главния прецентър на игрите и оттам към хотела.

- Дълъг път?

- По разчетите ни е около 30-40 минути, защото по този път автобусът върви бързо заради липсата на други коли. Бях се замислил, когато по средата на пътя около 21 часа местно време се чуха два пукота. Аз се обърнах и видях, че стъклото до мен е счупено. В средата му имаше малка дупка. Замислих се за миг от какво ли е и после легнах на пода. Останалите журналисти също. Веднага един от колегите викна на шофьора да кара и да не спира.

- Какво стана после?

- Продължихме, настигнахме полицейска кола. Влезе полицай и огледа счупения прозорец. Тогава се оказа, че има счупено още едно стъкло. В другия прозорец нямаше дупка. В този момент вече всички се осъзнаха и почнаха да предават, а фотографите да снимат. Знаете професионален навик.

- Вашето хладнокръвие е удивително.

- Всички започнаха да обсъждат инцидента. Дали са били изстрели или хвърлени камъни. Пътят минава покрай район с фавели, но и скали бяха надвиснали над пътя.

- Вашата версия?

- Честно казано, не знам. Не мога да кажа, че някой е стрелял. Но пък и какви камъни от скалата да са паднали? На втория прозорец нямаше дупка и следователно може и да е от хвърлен камък. Чувал съм, че бандити атакуват автобуси и с камъни. А може и да са стреляли по рейса, но ако е така, то вероятно е било с пневматично оръжие. Ако беше с огнестрелно, стъклото щеше да се разпадне веднага.

- Няколко човека включително и вие имате рани.

- Силно казано рани. Стъкло ми сряза палеца, но нямаше много кръв. На турски доброволец му се забихя няколко стъкла в ръката, но раната не бе смъртоността.

- Как реагираха другите в автобуса?

- Между нас имаше и жени. Една от тях бе толкова развълнувана, че звъня на някой по телефона, а после си поплака. Но като цяло нямаше паника. Просто всички залегнаха на пода.

- А как реагира шофьорът?

- По нищо не личеше, че е уплашен.

- Как реагира полицията?

- Един полицай огледа автобуса. После поговори на португалски с шофьора, но от нас не взе показания. До главния пресцентър ни съпроводи полицейска кола. Там постояхме малко и си тръгнахме.

- Други инциденти имали ли сте на олимпиадата?

- Не. Живеем в добър квартал и нямаме проблеми.