На Христо Иванов, както и на децата, ваканцията днес приключи и той се завърна в политическото блато с гръм и трясък. Даде пространно интервю за bТВ, в което обяви, че новото занимание на „Да, България“ е не толкова да протестират, колкото да започнат да чистят.

„Другите не знаят как да чистят“, убедено заяви Иванов.

Самообявилият се за поредния мистър Клийн каза, че запретва ръкави и ще чисти институция по институция от омразния модел на Сарая и Пеевски.  Да припомним обаче, че предишният на тази длъжност беше посочен за Mr. Clean лично от президента Джордж Буш и то на българска земя, докато Иванов може само да си мечтае ако не американския президент, то поне някой служител от Държавния департамент да го различи в суматофата българска.  

Иванов използва медийния си комфорт в телевизията, за да поздрави учениците, учителите и да им припомни, че неговата цел е в просвещението и бъдещето. Навръх 15 септември нека си припомним до какво доведоха реформаторските идеи на градската десница в областта на образованието и какво почистиха от него.

Изтриха комунизма от читанките, но заедно с него обраха и патриотизма. Махнаха от учебниците голяма част от националните ни поети и писатели, за да ги заменят с подбрани герои на света. Прокараха тихомълком джендерската философия. Принудиха много от старите, но утвърдени учители да си отидат, за да  ги заменят с нови лица, препоръчани от „Заедно в час“.  Дамгосаха всеки в образованието, който не споделя либералните идеи. Превърнаха и университетите, и БАН не в лаборатории за научни знания и изследвания, а в работилници за европроекти, разработвани главно от хора, минали през десетките образователни фондации на „Сорос“, а впоследствие застанали начело на дирекции в министерството и в поредица от  университети, катедри и институти.

Изкопираните шаблони от чуждите образователни модели обаче не донесоха нито по-добър успех, нито по-качествено обучение. Каквото и да си говорим, имаме едно доста повърхностно образовано поколение. Рядкост са вече и младите таланти, обиращи медалите по света.  По-високите заплати на учителите ще имат икономически, но не и хуманитарен ефект.

Колкото и днес Христо Иванов да се цели в стола на образователния министър, той не му е по мярка. Първо, защото е човек без занаят, а на заплата в собствената си партийна централа. Второ, защото либералният модел катастрофира в света.

Но най-важното - защото Христо Иванов и съратниците му са друговерци в просвещението. За тях понятия като род и отечество се използват за преследване на партийни интереси, а проекта им за бъдещето минава през погазване на държавността и институциите.

Горката България, биха възкликнали изхвърлените от такива като Христо Иванов класици и патриарси на българската словесност.