Ако се предприемат по-сериозни мерки, фокусът трябва да е върху рисковите групи. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио.

„На общинско ниво има социални патронажи за хора, които нямат възможност да излизат и да си осигуряват храна. Това беше планирано още в началото на пандемията. Би могло да се създаде организация броят да нарасне значително. Капацитетът на патронажите беше усилен. Разработвани са и планове за ангажиране и на военнослужещите, ако се наложи. Ако това е необходимо, това би могло да се направи. България не прави нищо различно от това, което правят другите държави“, посочи Дончев.

„Изкуството е да се движим по ръба на бръснача. Едно затваряне е огромен шок върху икономиката и за колективния психологичен статус на хората. Мерките трябва да бъдат локализирани. Ако се предприемат по-сериозни мерки, фокусът трябва да е върху рисковите групи“, заяви той.

„Националният план за възстановяване и устойчивост е написан от експерти от Министерски съвет и Министерство на финансите. Това е покана за дискусия, а дискусията и обсъжданията стартират сега. Крайният срок за представяне на националните планове за възстановяване и устойчивост е април месец 2020 г. Тази първа версия ще бъде изпратена на Европейската комисия. Това не е финална версия на документа. Процесът по съгласуване със заинтересованите страни дори е по-важен от самия документ. Тотален консенсус е невъзможен, но когато сме положили усилия да намерим обществен баланс по темата, ще имаме удовлетвореността, че сме разработили най-правилният пакет от политики“, посочи Дончев.

„Не знам кога ще изчезнат здравните рискове, но този план ще започне да се изпълнява във втората половина на следващата година. Той не е за бърза реакция за справяне с пандемията, а е ориентиран към последиците. Тази година близо 1 млрд. лв. бяха пренасочени за мерки в подкрепа на здравната система. Средствата за следващата реакция са в съвсем друг инструмент, който се казва React-ЕU, които е на стойност 1.3 млрд. лв. Това е допълнително финансиране по съществуващи оперативни програми и е най-бързият вариант за реакция за справяне с кризата, както и пренасочените средства от оперативните програми. Националният план за възстановяване е ориентиран за възстановяване на икономиките със създаване на дългосрочни предпоставки за растеж и реформи. Тук ще има и мерки за допълнителна квалификация на медицинския персонал. Всички мерки могат да бъдат допълвани. Този документ трябва да има ясна политическа рамка, насочена към предизвикателствата, които имаме сега, и тези, които ще имаме през следващите 6 години“, каза още вицепремиерът.

„Допълнителна помощ за личните лекари е необходима. Работи се активно и за електронното здравеопазване. Няколко от модулите в системата на електронно здравеопазване ще бъдат факт преди края на годината. Електронната рецепта е един от модулите, които ще се активират първи. Надявам се да стане до края на годината.“, посочи Дончев.