За другите беше чест да са в националния отбор, той поиска да му се плаща

Дейвид УИНЪР,
"ГАРДИЪН"

Великобритания има "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс", Холандия си има Йохан Кройф. И колкото изкуството им беше различно, толкова и наследството им се оказа значимо. Кройф не беше просто ключовата фигура в тактическата революция през 60-те и 70-те, превърнала Холандия в най-важната футболна нация. Той промени и облика на своята страна. В статия за 50-годишнината му през 1997 г. журналистът Хуберт Смийтс обяви, че Кройф е човекът, който в най-голяма степен е изградил съвременния образ на страната.

Той се пръкна заедно с хипитата и с Прово (гражданско движение срещу авторитетите, просъществувало от 1965 до 1967 г., б.р.) и подобно на Джон Ленън олицетворяваше духа на десетилетието. Кройф влизаше в конфликти с футболните шефове, вдъхновяваше, смайваше и възхищаваше, а същевременно разбиваше стария модел на почтителност. За едновремешните "регенти", които ръководеха страната, той въплъщаваше гласа на младежта, която казваше:

"Удари нашият час!"

Някои от съотборниците му в националния отбор имаха дълги коси и носеха хипарски аксесоари, но Кройф никога не е бил като тях. Имаше неистово желание да побеждава и парите живо го интересуваха. "Когато кариерата ми приключи, не мога да отида при хлебаря и да му кажа: "Аз съм Йохан Кройф, дай ми малко хляб", обясняваше той. В онези времена, когато холандският футбол беше предимно аматьорски, да играеш в националния отбор беше въпрос на чест, но Кройф поиска да му се плаща. И когато разбра, че футболната федерация прави застраховка на членовете си при пътувания в чужбина, а на играчите - не, ги притисна да променят отношението си. Той започна да задава въпроса, който си задаваше цялото поколение: защо нещата са организирани така? И никога не спря да пита - и на терена, и извън него.

Подобно на музиката на "Бийтълс", Тоталния футбол в "Аякс" се появи като продукт на няколко невероятни таланти, които се провокираха и вдъхновяваха взаимно. Треньорът им - Ринус Михелс, осигуряваше импулса, професионализма и организацията. Доктрината на мощната преса, която сега се прилага навсякъде по света, се дължи на навика на Йохан Неескенс да преследва съперницика дълбоко в неговата половина. А Кройф беше най-важната брънка в тази технология. Той влияеше на събитията на терена не само със свръхестествените си способности, с които се доближава до Марадона и Пеле, но и с навика да внася определящи тактически корекции по време на мач, без да търси съвети от скамейката.
Кройф и Михелс премодулираха футбола и го превърнаха в двубой, в който печели този, който умее да контролира ограничена част от терена. В това отношение

те несъзнателно се облегнаха на холандската култура.

От векове хората тук са умували как успешно да отвоюват и да използват своята територия, застрашавана от морето. Това отношение, което се вижда в картините на Вермеер, Санредам и Мондриан, а също в холандската архитектура и в аграрния отрасъл, повлия и в играта. Тоталният футбол осигури на "Аякс" 3 пъти КЕШ и с него Холандия заля света с великолепието си на световното през 1974-а. Както Денис Бергкамп отбеляза, "личността и идеите на Кройф формираха изцяло футболната философия на Холандия". Без него тя щеше да отмре в началото на 80-те, когато повечето играчи от великата генерация се оттеглиха, а защитният футбол стана модерен, включително в Холандия.

Кройф реорганизира и школата на "Аякс", за да накара юношите да възприемат неговия стил, а после направи същото с по-голям бюджет в "Барселона". Елегантния и креативен стил на Испания, който днес приемаме за даденост, беше създаден от него.

Печално е, че никога не пое Холандия, макар преди световното през 1994 г. да ни се стори, че може и да стане, но пропадна заради разправиите му за пари с федерацията. Все пак няколко генерации на "лалетата" демонстрираха неговия дух. Но дори когато бяха най-силните за момента, все малко не им достигаше на големите първенства. Те несъзнателно копираха самоубийственото поведение от финала през 1974 г.

Не липсваха и проблеми. С вярата му в "модела за конфликта" - идеята, че можеш да извлечеш най-доброто от хората, като провокираш ежби и повишиш адреналина им - Кройф си създаде врагове със същата лекота, с която предизвикваше възторг. Битките с клубните президенти и със съотборниците доведе до разриви, особено в "Аякс" и "Барселона" - най-важните отбори в кариерата му. Той отиде в "Барса" през 1973 г. само защото съиграчите му в "Аякс" го засегнаха, като избраха Пит Кайзер за капитан. 23 години по-късно Хосеп Луис Нунес го уволни от треньорския пост, защото Дрийм тимът започна да застарява. После Кройф му го върна, като организира победата на изборите на Жоан Лапорта. През 1983 г. президентът на "Аякс" Тон Хармсен се усъмни, че 36-годишният Кройф все още е магнит за публиката. Унижен и бесен, той отиде във "Фейенорд" и набързо спечели дубъл.

Последната му битка беше в "Аякс". Притеснен от отстъплението от наложените стандарти в клуба, през 2011 г. той предизвика преврат и смени старите муцуни, които презираше, с група негови бивши футболисти. Идеята му беше "Аякс" пак да стане световен център за таланти. Но ключовите фигури се провалиха и когато миналата година му откриха рак, се оттегли. В резултат, във футбола няма друг, който да има неговите постижения общо като футболист и треньор.
Но както самият той твърди: "Във всеки проблем се крие някакво предимство". Продължителната му вражда с вратаря Ян ван Беверен например убеди Михелс да викне Ян Йонгблод за световното през 1974 г. Мнозина го смятаха за застарял и ексцентричен, но Кройф беше забелязал, че е добър в играта с крака и че излиза далеч пред вратата. Той на практика действаше като последен защитник и това позволяваше на Холандия да пресира още по-силно напред по терена. Роди се концепцията за активния вратар и без Кройф едва ли щеше да има съвременни примери като Мануел Нойер.

Лоялността му не беше към клуб и родина

а към красивия и ефективен футбол. След финала на Мондиал 2010 той подкрепи Испания и критикува Холандия, която според него играела "антифутбол".

Арсен Венгер, който е силно повлиян от него, твърди, че Тоталния футбол от 70-те не може да бъде перфектно повторен без Кройф, но въпреки това мнозина се пробваха. Повлияни от него са сегашните "Барселона" и Испания, а също "Байерн" и Германия. Както и "Милан" на Ариго Саки от края на 80-те, в който играеха протежетата на Кройф Рууд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард, Непобедимите на "Арсенал" от 2003/04 г....

И всичко това защото, както се изрази холандският писател Артур ван Богард, "Кройф разреши метафизическия проблем на футбола". Той имаше предвид, че ако използваш достатъчно добре стила му и имаш достатъчно талантливи играчи, ще е трудно да загубиш. На практика Кройф е бащата на съвременния футбол.

Кръщават на него
"Амстердам Арена"

Кметството в Амстердам обмисля варианта с прекръщаването на местния стадион на "Йохан Кройф" в чест на покойната легенда, заяви шефът на спорта в общината Ерик ван ден Бург. Мотивът е, че "Амстердам Арена" е съоръжението, на което играе бившият му отбор "Аякс". Реакцията на кметството е и по повод на инициативата за новото име в чест на Кройф, която се появи спонтанно в социалните медии. Въпросът вече е обсъден с кмета Еберхард ван дер Лан, като му е било заявено, че новото име най-вероятно ще бъде подкрепено от всички. В анкета на "Алгемеен дагблад" "за" него до снощи бяха гласували 93% от участвалите.