Лекари отписвали миньончето заради травма

България най-сетнe счупи каръка и спечели медал в Рио. Бронзов, но с емоция като за златен. Защото триумфът не бе постигнат от някоя от големите ни звезди като Григор Димитров, например. А от едно дребно, но надъхано до краен предел момиче. Елица Янкова, която е на 21 години, накара цяла България да се гордее с нея. Тя извоюва бронза в най-малката категория - до 48 килограма, на турнира по женска борба. И за всеки свой двубой, в който излизаше, от Елица струеше такава концентрация и желание за победа, че феновете просто настръхваха. И някак - усетиха, че това ще е денят, в който България ще вземе първия си, дано не и последен, медал от Рио.

Но коя е Елица Янкова? Момичето, за което тепърва ще се говори много, пише много и, разбира се - очакванията ще са завишени. Повечето от хората дори не я бяха чували преди триумфа, с който си заслужи дори поздравления от премиера Бойко Борисов.

Елица Янкова влязла "на бъзик", както тя се изразява, в залата по борба. Случило се в родния й град Варна на зрялата за много спортове 15-16-годишна възраст. "Спортът по принцип си ме влечеше и исках да се занимавам с нещо. Вкараха ме в залата и

първата победа ми се услади много разказва преди време Елица.

 Първият й треньор е Наско Сейчанов. Именно той й показал как се правят хватките. А във Варна се състезава за отбора "Черноморски сокол". След две години тренировки и светкавично напредване Петър Касабов я вика в националния отбор на България за кадетки. Тя решила да се премести в София и да тренира само при него в "Левски".

Родителите на Елица - Атанас и Мария, са имали доста спорове дали да я пуснат да се посвети на борбата. Майката е била против, тъй като е типично мъжки спорт. "Беше много талантлива в народните танци. В крайна сметка, обаче, борбата надделя", признава Мария. Таткото - Атанас също се е подвизавал на тепиха, но като малък. "Може би моето мнение надделя", признава той. "Изкарахме радостно нощта. Първите думи на Елица бяха, че батерията на телефона й пада и не може да говори много. Малко й се скарах, защото не стана първа", сподели с широка усмивка таткото. "Голям успех за детето и за нас, и за цяла България. Тя доказа какво може. Понеже е много мъничка и някои като я видят, гледат недоверчиво към нея. Но тя се доказа, може и още", продължи емоционално майката Мария. Елица не е единствено дете в семейството, а

брат й Димитър се занимава с бокс

Той е по-малък от нея и не скри, че силно е вярвал с успеха на кака си: "Вярвах, разбира се, че ще вземе медал".
"Личеше си, че може да постигне успехи. Още повече баща й е бивш борец. На първото си състезание бе много спокойна, което бе добра предпоставка", обяви първият треньор на Янкова - Николай Сейчанов.

На първото си голямо първенство - европейското за кадетки във Варшава през 2011 г., Ели остава на крачка от медалите - пета. Същото се повтаря и следващата година в Загреб, където отново не стига до отличията. През 2013 година, Янкова прави фурор, печелейки световната титла при девойките в категория до 48 кг и то на шампионата в София. Година по-рано пък Елица завършва спортното училище на "Левски" и продължава като студентка задочно обучение в Пловдивския университет в специалност - начална педагогика. "Без образование не може, но гледах къде мога да следвам задочно, тъй като няма как да го съчетавам с тренировките", казва тя.

През 2014 г. тя става втора на "Дан Колов", а най-големият й успех преди този в Рио дойде миналото лято. Тогава Елица донесе сребърен медал от първите летни европейски олимпийски игри в Баку.

Коледните празници са любимите

на младата ни състезателка, тъй като се прибира във Варна при роднините и приятелите. "Само при мисълта, че ще си отида, си почивам страхотно", споделя Ели, но признава, че това й се случва не повече от 3-4 пъти в годината.

Еднообразието - по две, че и по три тренировки на ден, по 3 седмици на лагер, на четвъртата състезание, после малко почивка и пак същото, е нещото, което най-много тормози Янкова. "Знам, обаче че си заслужава, когато сложиш медала на гърдите си", признава тя. Повечето приятели на Елица, естествено, са от борбата. Но си има и такива от детството си във Варна, които не спортуват. "На тях им е много интересно, постоянно ме разпитват за състезанията, за правилата, за точкуването".

За 48-килограмово миньонче диетите не са най-приятната тема, но пък и не са табу. Обикновено преди състезание сваля по 4-5 кг, за да влезе в категорията си. Обича да си похапва, но за щастие състезанията са през лятото, когато килата се топят по-лесно.

Преди време Елица казва, че няма време за гаджета. От неотдавна обаче това се промени. Тя има връзка със състезател по борба - Мехмед Рамадан.

Триумфът на Елица Янкова в Рио можеше и да се окаже мираж за нея. Преди година и половина тя претърпя операция на прешлен на врата. Тогава лекарите бяха й заявили, че ако иска да живее нормално трябва да спре със спорта.

Отличничката: А говореха, че сме туристи

Около 17,30 ч в Рио надали имаше по-щастлив българин от 21-годишната Елица Янкова. Варненката донеса на България първия медал от олимпийските игри в Рио. Веднага след победния за нея малък финал тя даде интервю за пратеника на "Стандарт".

- Елица, щастлива ли си с този първи медал от олимпиада?
- Естествено, защото само от 2 години се боря при жените. Това е първата ми олимпиада и е напълно нормално да съм доволна. Предполагам, че и цяла България се радва от първия медал.
- Как намери сили да изиграеш тези 5 срещи в Рио?
- Беше трудно, но аз бях подготвена. Не съм мислила, че ще е лесно. Все пак е олимпиада. Може да изглежда като турнир, но като се наредят в стартовия списък, се вижда, че всички са яки.
- Кой бе най-трудният мач за теб?
- Този за медала с аржентинката определено ми бе най-труден, защото от него зависи дали си тръгваш с нещо голямо, или се прибираш с нищо.
- Имаше ли момент в мача за бронза, в който ти да си мислиш, че може да го загубиш?
- Не. Знаех, че щом се боря до край и имам сърце, ще го издържа, каквото и да стане.
- След мача поздрави много топло съперничката си.
- Това беше нормална моя реакция. Аз знам какъв труд е хвърлила, за да е тук в Рио и да играе финал. Изключително трудно е. Разбирам я как се чувства. Докато се борим на тепиха, сме съпернички. Извън него естествено, че ще я поздравя.
- Преди олимпиадата мечтаеше ли за този медал?
- Първо бях доволна, че съм спечелила квота. След това си викам, защо пък да не се стегна. Тренирала съм за тези игри. Съперничките ми не ме превъзхождат. Ще дам всичко от себе си, пък каквото стане.
- С каква мисъл се събуди сутринта преди срещите в Рио?
- Че отивам на война. Да се готвя за битка.
- Има ли някой специален човек, на който искаш да посветиш медала си?
- С най-голяма заслуга за този медал е личният ми треньор Петър Касабов. С него съм преживяла и най-трудното. И караници, и спорове, и естествено хубавите моменти. Той ме е отгледал. С него израснах.
- Баща ти също е борец...
- Така е, но той не искаше да се занимавам с борба. Защото според него това е много лош спорт.
- Ако ако не беше борбата, с какво щеше да се занимаваш?
- Не знам.
- Какво ти предстои след Рио?
- Прибиране в България и почивка, предполагам. Все пак последната дума имат треньорите.
- Ти си първият медалист за България от Рио. Имаше ли напрежение?
- Напрежението не идваше от отбора. Напрежението идваше от негативните коментари, които четях в последните дни. Даже треньорите ни забраниха да влизаме във Фейсбук, защото там пише само как сме туристи, как не сме заслужили да сме тук, как математиците са по-добри. Всичко това беше лошо за нас.