Провеждането в София на срещата от формата „16 + 1" е признаване на България и региона като стратегически сектор. Оттук нататък следват и партньорство между компаниите. Има политически сигнал, че регионът е стратегически и китайските компании могат да работят с нашите. Изрично е подчертано, че всичко ще става по правилата на ЕС, за да не се разделя и България беше трибуната, откъдето това се каза – поредното постижение на българската държава".Това каза за предаването „Неделя 150" по „Хоризонт" министърът на икономиката Емил Караниколов

„Това посещение е само началото. Ние им представихме транспортни и инфраструктурни проекти, които са трансгранични - за целия регион. Те бяха разгледани лично от държавния секретар на Китайската Народна Република. Проведе се и първата среща на междубанковите асоциации, има подписан договор за кредит между ББР и китайската Банка за Развитие за около милиард и половина, от които ще се възползват български малки и средни предприятия Това е началната стъпка. Няма как да очакваме на този форум всичко да бъде подписано.

Още вчера започнаха срещите в Министерство на икономиката. До края на месеца всеки един министър и ще има много. Политиците трябва да създадат моста между бизнеса, а бизнесът трябва да се възползва. Имаме покана вече за изложението в Шанхай през ноември. То ще е само за стоки, които ще бъдат внасяни в Китай".

Караниколов акцентира и върху споразумението, осигуряващо на производителите на тютюн достъп до китайския пазар. Споразумението е за 10 000 тона сушен тютюн.

„Стокообменът между България и Китай е около 4 милиарда, от които отрицателното салдо на България е само 200 милиона. Тоест, стоките, които се вкарват от Китай, са с 200 милиона повече от тези, които ние вкарваме. По отношение на инвестиците обаче изоставаме. Това е факт. Около 170 милиона долара са инвестициите, което е изключително малко, но съм сигурен че сега ще бъдат променени

В края на този месец ще дойде един от големите губернатори в Китай, който има бюджет от 300 милиона долара само за инвестиции в индустриални зони извън Китай и аз се надявам, че скоро това ще бъде променено"

Китайците проявяват сериозен интерес към качествени хранителни продукти

„Изрично казвам качествени. Китай иска качество"

Високите технологии, инвестициите, индустриалното партньорство, селското стопанство, инфраструктурата, транспорта, туризма и енергетиката също са сфери, в които може да има сътрудничество

„Само за миналата година от Китай са излезли 100 милиона туристи. Не всички, разбира се, са дошли в Европа, но голяма част... Изпращаме туристическо аташе, за да може да презентира България. Премиерът на Китай каза, че е очарован от това, което е видял в Историческия музей... Аз мисля, че има какво да види китайският народ от България, а през културата, разбира се, ще развием и икономиката"

В Централна и Източна Европа китайските инвестиции са много по-малки, отколкото в Западна Европа. Запитан дали има риск Китай да инвестира само в инфраструктура, по която стоките му да минават към своята крайна цел - платежоспособната Западна, министърът коментира

„Модернизацията на инфраструктурата води до повишаване на доходите и развитие на икономиката. Това е неизбежно! Давам пример България – знаете, където има магистрали, се развиват много добре икономически регионите, а където липсват икономиката е на по-ниско ниво. Това е показателно и за Западна и Източна Европа. Там, където има добра инфраструктура, ще има икономика".

Икономиката се развива по-добре в тези региони на страната, където са обособени икономически зони, коменитра Караниколов и даде за пример Бургас и Пловдив. Работи се за премахване на дисбаланса. Повече инвеститори, осигуряване на повече пазари за бизнеса и намаляване на административната тежест са основите за да се подобрят доходите на работещите, убеден е министърът.

По време на българското председателство са сключени споразумения за свободна търговия с Астралия и Нова Зеландия, което в дългосрочен план се очаква да повиши износа от Европа за там с над 30% , изтъкна министърът. По повод митата, които САЩ налага върху алуминия и стоманата и тезите, че Европа трябва да преосмисли отношенията си към САЩ, той заяви:

„Аз мисля, че Съединените Щати са наш партньор, както и всички други. Имаме интерес да седнем на масата и в диалог да решим всички казуси между нас, а не е да се правят тези извънредна мерки".

Министърът даде актуални данни за растежа на българската икономика, които определи като „наистина положителни":

„През първото тримесечие на годината има нарастване на равнището на Брутния вътрешен продукт в България с 3,6 процента при 2,4 за ЕС средно. През май бизнес климатът в страната продължава да се подобрява с 2,1 пункта и безработицата, по данни на Евростат, намалява в момента с около 5%. Разбира се, има много, много работа, но ние започнахме от дъното и имаме. От началото на годината имаме сключени 11 сертификата за инвеститор „клас А" - това са за около 600 милиона лева инвестиции. В края на миналата година сключихме също за около 500 милиона, а за цялата година имахме доста:

„Моето наблюдение е, че инвеститори, които са стъпили на българския пазар започват разширяване на своето производство. Не трябва да забравяме и българския бизнес, който също започва разширяване. Не трябва да гледаме само чуждестранните инвестиции. Проблемът с чуждестранните инвестиции и намалението им дойде поради факта, че те бяха тегли кредити от своите майки - компании и бяха взимали заеми. Миналата година покриха и кредити, платиха и дивиденти - оттам дойде това намаляване".

"Колкото повече инвеститори докарваме, толкова повече ще се повишат доходите. В един регион ми казаха: „Господин министър не ни водете инвеститори, защото ни откраднат работниците". Колкото повече инвеститори започнат да се конкурират за тези работници, начинът е един - да повишават заплатите и да подобряват условията на труд. Това е нашата цел.

„Ние вървим с балансирани темпове, но нашите показатели са реални и това се вижда от инвеститорите"