Декемврийска буря помрачи годината на Голямото укротяване

Министерски оставки, кметски щурм на ГЕРБ и разкол в РБ и ДПС белязаха политиката

Изминалата 2015-а трябваше да бъде годината на Голямото укротяване след дълъг период на нестабилност, падащи правителства, разпуснати парламенти и улични бунтове. Пожеланието се сбъдна почти до самия край, обаче през декември станаха две събития - хаосът в редиците на основния партньор в правителството - Реформаторския блок (РБ), и свалянето на Лютви Местан от лидерския пост на ДПС. Нито основното политическо събитие - местните избори, нито подхванатите реформи и финансови пируети на кабинета, не успяха да нарушат рахата на изпълнителната власт. Да не говорим за баталните сцени в основната опозиционна партия - БСП, които вече дори трудно попадат в новинарските хроники. Годината приключи под знака на нарастващата геополитическа нестабилност в региона, на връхлитащи ни военни конфликти и икономически съперничества. Българският кораб засега преминава през глобалната буря, леко клатушкайки се, без обаче да е ясно дали кормчиите знаят верния маршрут.

1. УВО '15 за министър Вучков

На 4 март кабинетът "Борисов 2" получи първата си пукнатина - вътрешният министър Веселин Вучков ненадейно хвърли оставка. Случайно или не, същият ден у нас на посещение бе шефът на ФБР Джеймс Коми, което пък допълнително ядоса премиера. "Днес тук е стратегическа делегация, директорът на ФБР Джеймс Коми е дошъл в България, защото има ново правителство, а те ме занимават с дребни ченгеджийски номера", избухна Бойко Борисов. Той допълни, че досега не е имало случай някой да му е дал оставка и той да не я е приел. Като причина за оттеглянето си Вучков посочи недоверието към него от страна на министър-председателя и съпротивата му срещу готвените смени на силните играчи в сектора за сигурност, наследени от предишната власт - главния секретар на МВР Светослав Лазаров, шефовете на Държавната агенция "Национална сигурност" - Владимир Писанчев и на Държавната агенция "Технически операции" - Цветан Китов. Министерският съвет не прие предложението на Вучков за започване на процедури по тяхната смяна. Формално отхвърлянето се дължеше на правно становище на МС, според което евентуалната смяна на главсека на МВР би била незаконна, тъй като той заема мандатна длъжност. "След като има сянка на недоверие между премиер и министър, е ясно, че си тръгва министърът, без да се правят скандали. Право на премиера е да си определи екипа, с който да работи", коментира на тръгване Веселин Вучков. Той безуспешно търсил Борисов за среща няколко пъти, което окончателно го навело на мисълта, че не се ползва с неговата благосклонност. Веднага след раздялата Генерала поиска оставките на Лазаров и Писанчев, които без забавяне ги дадоха. За нов вътрешен министър бе избрана вицепремиерът Румяна Бъчварова. Впоследствие Вучков напусна и парламента, отрече се засега от политиката и се посвети на преподавателска дейност.

2. Неразлистилата се "Българска пролет"

Навръх Цветница в Арбанаси отцепилият се от Патриотичния фронт депутат Велизар Енчев учреди своя формация - Движение за радикална промяна "Българска пролет". Бившият посланик и журналист обяви, че новата партия ще се бори срещу неолибералния капитализъм, световния империализъм, бедността, социалното разслоение, русофобията, плоския данък и споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ. Той се позиционира като твърда опозиция на управляващата "безпринципна" четворна коалиция, начело с ГЕРБ. Енчев призова за "обединение на всички социални и национални прогресивни сили срещу дясната реакция". За потенциални съюзници бяха посочени БСП и "Атака". "Българската пролет" се обяви за създаването на "Европа на нациите" и срещу членството на България в НАТО - нагласа, която според социолозите, се споделя най-масово от левите избиратели.

Проектът беше опакован като нашенски клонинг на СИРИЗА, която наскоро бе спечелила парламентарните избори в Гърция и поела курс срещу политиката на остеритет, наложена от международните кредитори на страната. След като през лятото гръцкият премиер Алексис Ципрас си стисна ръцете с Тройката и прие условията по третия "спасителен пакет", чувствата на родните радикали към него силно охладняха.

На местните избори "Българската пролет" издигна свои кандидат-кметове във всички областни градове, освен Видин и Хасково. На доста места движението подкрепи кандидати на БСП и други леви партии. Радикалите не успяха да постигнат забележими резултати. Например кандидат-кметът им в София Христо Димов събра едва 1369 гласа /0.35%/. Въпреки слабото представяне, Велизар Енчев развива бурна опозиционна деятелност в Събранието. Проектът видимо се намества и в русофилската ниша. Сред последните му инициативи са премахването на визите за руснаци и отмяна на икономическите санкции срещу Русия, изграждането на газопровод "Български поток" под Черно море и рестартиране на АЕЦ "Белене".

3. Волен влезе в НАТФИЗ

"Волен Сидеров бе на посещение в детска градина с цел благотворителност. По-късно пресцентърът на "Атака" съобщи, че децата първи налетели на бой". Този виц почти се сбъдна. През есента бакалавърът по теология от Шуменския университет и току-що станал баща на мъжка рожба - Волен Сидеров, влезе в челен сблъсък с друго академично заведение. В навечерието на първия тур на местните избори, лидерът на "Атака", /която чисто формално участва в състезанието/ извърши поредица от нощни рейдове около и в театралната академия.

В буйно настроение белоглавият политик се опита да извърши обиск и граждански арест в павилион за цигари, където според него се продавали наркотиците на младежта. По време на набезите си Сидеров бе съпровождан от народния представител Десислав Чуколов и още няколко свои депутати и масивни телохранители. Нахлуването в НАТФИЗ бе съпроводено с блъскане и обиди към студентите, като един от националистите дори се бе опитал да подхвърли пликчета с бял прах в аудиториите и коридорите на ВУЗ-а. Най-шумният скандал се разрази в изборната нощ, когато всички очакваха официалните резултати и пресконференциите на основните политически лидери. "Нахлуването" на Волен се превърна във водеща новина и затъмни както радостта на победителите, така и унинието на загубилите местната власт. Като причина за поредния екшън той посочи, че идва да потърси сметка на човек, който го бил ударил предишния път. Наложи се Сидеров да бъде укротен и изведен от полиция, като на мястото, за да предпазят студентите, се стекоха видни общественици и артисти. Пристигна и вътрешният министър Румяна Бъчварова. В суматохата националистическият вожд изяде няколко шамара от минувачи по време на ареста. В кулминационният момент пред НАТФИЗ се появи и приятелката му Деница Гаджева, която при вида на окървавения си любим заплака пред камерите.

Десетина дни по-късно парламентът свали имунитета на Сидеров и Чуколов и ги предаде в ръцете на прокуратурата и следствието. На 17 ноември двамата бяха арестувани, но малко по-късно пуснати на свобода. Съдът прецени, че наложеният от прокуратурата 72-часов арест е незаконен. Очаква се Сидеров и Чуколов да бъдат изправени на подсъдимата скамейка по обвинения в хулиганство и принуда.

4. Кметският марш на ГЕРБ

Местните избори се превърнаха в параден марш за управляващата партия. ГЕРБ успя да спечели кметските места в близо половината общини в страната - 129, избрани бяха 1727 съветници. Особено безапелационни бяха победите им в големите градове - те взеха 22 от 29-те областни центъра. Най-важните - София, Бургас, Варна и Стара Загора, бяха спечелени от първи тур. Абсолютен отличник стана кметът на Бургас Димитър Николов, който спечели зашеметяващите 84 на сто от гласовете. Драматична бе битката в Пловдив, където действащият градоначалник Иван Тотев надви трудно ексуправника Славчо Атанасов. Единствените пробиви на областно ниво станаха в Плевен и Добрич, където бяха избрани кандидатите на Реформаторския блок. Втората политическа сила - БСП, за пръв път в новата ни история остана без нито един кмет на областен град, на доста места левицата остана трета и четвърта политическа сила. Доста болезнени бяха пораженията в последните "червени крепости" - Враца, Перник, Сливен, Ловеч и Видин. В немалка част от общините левият вот се разцепи между АБВ, БСП, "Движение 21" и други, което предопредели катастрофалния резултат - едва 60 общини. Със сетни сили левицата успя да осъществи спасяващи честта успехи в средни по мащаб общини като Самоков, Гоце Делчев, Троян, Каварна, Свищов и други. ДПС успя да се представи на ниво, въпреки че допусна да загуби знакови свои общини като Кубрат и Исперих в Лудогорието. Реформаторите освен 4-5 областни центъра не спечелиха почти нищо съществено сред по-малките населени места в страната. Все пак те имат силни съветнически групи във важни градове.

5. Безсъници на "Позитано" 20

Сривът на Социалистическата партия на местните избори отприщи нов цикъл на стари вражди. Първи камък във блатото хвърли дългогодишният оргсекретар Димитър Дъбов, който обяви пред "Стандарт" че битката на ръководството срещу врага с партиен билет е съсипала партията. "Ръководството се загуби, председателят се движеше хаотично из страната, заместниците му не се виждаха, отсъстваха точно там, където трябва да се окаже най-голяма помощ. До последния момент БСП продължаваше да се занимава със себе си", посочи Дъбов. Той обвини лявото крило на Янаки Стоилов, че се занимава с овладяване на кадрови позиции, докато прокламираният от тях "радикален ляв завой" е останал мираж. Дъбов заключи, че предишният лидер Станишев е с класи над Миков и скоро социалистите със свещ ще го търсят. Критиките му бяха последвани от мощна канонада срещу Миков и Стоилов, водена от широк кръг играчи, повечето от които са били дългогодишни шефове на БСП. Практически днес Изпълнителното бюро е в "кръгова отбрана", след като срещу него излязоха и лидери на най-големите организации Калоян Паргов /София/ и Георги Гергов /Пловдив/. В опит да запази останките от единството лидерът Миков събра оставките на цялото Изпълнително бюро. На последвалия пленум ръководството се спаси с два гласа, а трима негови членове си хвърлиха оставките - Драгомир Стойнев, Калоян Паргов и Илияна Йотова. Националният съвет на партията взе решение да бъде свикан конгрес през април 2016 г., който да бъде предшестван от пълна отчетно-изборна кампания в БСП. Това ще бъде и генералното сражение между сегашното ръководство начело с Миков и опозицията, която още не се е структурирала и не разполага с изявен и неоспорим водач.

6. Темида с часовников механизъм

Протяжната съдебна реформа, точеща се дълги месеци в пленарна зала и в парламентарните комисии, приключи с гръм и трясък. Политическият резултат е оставка на правосъдния министър Христо Иванов, еднолично излизане на Радан Кънев и ДСБ от управляващата коалиция и хаос в Реформаторския блок. Целият екшън бе съпроводен с няколкодневни улични протести. Непосредствена причина за ескалацията стана отказът на ГЕРБ и половината РБ от т.нар. исторически компромис, постигнат и с част от опозицията в лицето на ДПС през лятото. Компромисът бе смекчен вариант на предлаганата от министър Иванов реформа, който обаче получи конституционно мнозинство от 184 депутати. При окончателното приемане на поправките на 9 декември повод за несъгласие стана сформирането на прокурорската квота в бъдещия Висш съдебен съвет /ВСС/. Предложената от министъра бройка бе орязана с едно място и той още в пленарна зала обяви, че се оттегля от правителството. Неговата оставка, както и на тримата му зам.-министри без протакане бе приета от премиера Борисов, който по време на инфарктните гласувания риташе на футболен мач. След оттеглянето си Иванов заяви, че за успеха на реформите трябва да бъде ограничена абсолютната власт на главния прокурор - цел, която изобщо не фигурираше в разглежданите поправки на Конституцията. Под влияние на емоциите лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че сваля доверието си от кабинета и се оттегля. Неговият ход не срещна разбиране сред нито един от партньорите в Блока, както и сред излъчените от тях министри. Дори съпартиецът му и здравен министър Петър Москов предпочете да се бори със здравната реформа и подаде оставка като зам.-председател на ДСБ. Партията реши да остане част от дясната коалиция до март 2016 г., когато окончателно ще определят своя статут. Премиерът Борисов веднага заподозря, че сценарият на Кънев е част от неговата подранила кандидатпрезидентска кампания.

7. Отвличане от Сарая

Новогодишното тържество на ДПС се превърна в ритуал по низвергване на действащия председател Лютви Местан. На 17 декември след полунощ в Боянските сараи почетният председател Ахмед Доган изнесъл назидателно слово, в което определи като "гаф" сътворената от Местан декларация по повод свалянето на руския бомбардировач от турската военна авиация над Сирия. Още по-неприятно, Доган обвини наследника си, че иска да подмени същността на ДПС с помощта на съседна страна.
Насред появилите се слухове за разжалването няколко дни по-късно пресцентърът на партията разпространи съкратен вариант на гръмовната реч. Ефектът бе поразителен. Лютви Местан изтича в турското посолство, по неговите думи с цел "осигури личната си сигурност", където впоследствие били привикани няколко приближени нему депутати, областни и общински председатели. След това лидерът отпраши към Пловдив и Кърджали. Междувременно движението свика извънредно заседание на разширеното ръководство, на което Местан бе свален от поста и скоропостижно изключен от партията. Временно начело на ДПС бе назначен триумвират в състав Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза.
Същият ден - преди Бъдни вечер, низвергнатият лидер се появи в Кърджали в компанията на четирима депутати и двама кметове: на Ардино - Ресми Мурад, и на Джебел - Бахри Юмер. Местан обяви, че е защитавал самоотвержено евроатлантическите ценности и несправедливо е бил заклеймен и отстранен. ДПС от своя страна обяви, че дава срок на тръгналите с Местан да се покаят. Веднага след отлъчването плъзна мълвата, че Лютви Местан започва партийно строителство, и че партията се разцепва по оста русофили - туркофили.