Вярваме и подкрепяме идеята за повече фондове и добавената стойност от тях, както и че е необходимо да има баланс между безвъзмездното финансиране и финансовите инструменти. Това каза министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, по време на конференцията "Бъдещето на финансите на ЕС", която се проведе в Брюксел, съобщиха от пресцентъра на ведомството й. Дискусията се излъчваше на живо на сайта на Европейската комисия. През онлайн платформа министър Павлова отговаря и на въпроси, постъпили в реално време.

Като човек с опит смятам, че държави като България имат нужда от фондове в съчетание с финансово инженерство. Защото финансовото инженерство не е приложимо във всички области – например има области и проекти, които не генерират приходи – като водния сектор, заяви министър Павлова. В тези случаи са необходими директни грантове или грантове в рамките на 50%, другите 50% да са инструменти на финансов инженеринг.

Павлова посочи, че инфраструктури като българската вътрешна пътна инфраструктура имат нужда от подкрепа, но Европейският съюз също има нужда от тях, за да преминат стоките и услугите от една държава към друга. Затова трябва да се помисли за балансиран подход.

Подкрепяме идеята, че регионите не трябва да се разделят на бедни и богати, на Изток и Запад, смятаме че Многогодишната финансова рамка трябва да е рамка за солидарност и подкрепа. Някои райони като нашия имат нужда от подкрепа и солидарност – при проблема с емиграцията например. Трябва да се допълваме, а не да си съперничим в тези области. Надявам се до постигнем конструктивно решение за Многогодишната финансова рамка преди май 2019, в рамките на настоящия мандат на Европейския парламент, за да не загубим инерция. Това може да стане по време на Българското председателство, каза още министър Павлова и подчерта, че България си сътрудничи тясно с Австрия и Румъния, които ще председателстват Съвета на ЕС след нас.

Страни като България имат нужда от кохезионните фондове, за да се изравнят различията, заяви по време на форума еврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер. "Надявам се конструктивната дискусия да продължи по време на Естонското председателство, както и по време на амбициозното българско председателство, чакаме предложения за графика, размера и съдържанието на многогодишната рамка", заяви комисар Йотингер. "Нашата амбиция е да предложим балансиран подход. Надявам се да имаме платформа, която да е готова през януари догодина и да я обсъдим форума през пролетта в София", добави той.