Обиколка с електрически велосипеди за журналисти и туроператори организираха Агенцията за регионално развитие и Бизнес център /АРРБЦ/- Видин и Видинската търговско- промишлена палата /ВТПП/.

Групата се събра до Речна гара- Видин. Всеки получи номер за колелото и екипировка за велосипедисти, която в последствие се оказа много важна за комфорта по време на карането. Преминахме и инструктаж за възможностите на батерията- с нея колелото се движи най- леко. Ако не искаме да ползваме максималната- пета скорост, може да превключим на по- ниска, когато се кара по равно, например. Отдясно са механичните скорости. Когато се катери баир, е хубаво да се включи на по-ниска скорост, за да може по- лесно да върви колелото. Когато има спускане или се кара по равно, механичната може да е на пета или шеста скорост. Скоростите се сменят по време на движение. Батерията помага и прави по-лесно самото въртене.

Електрическите велосипеди са закупени с европейски средства. Водещ партньор е Агенцията за регионално развитие и Бизнес център Видин. Партньори са Видинската търговско-промишлена палата, Румънска асоциация за електронна промишленост и софтуер Олтения и Агенцията за малки и средни предприятия в Калафат.

"Общо 120 такива велосипеда ще има разпръснати по 32 града в България и Румъния и съответно ще има разположени зарядни станции между различните градове, така че хората да повишат своята индивидуална мобилност. Този велосипед може да се използва както за обиколки в градовете, така и за разходки до природни забележителности по различни маршрути, които са разработени и са качени на сайта danube-ebike.net. Предстои провеждането на информационен тур за журналисти и туроператори, който ще бъде 5-дневен. Тръгва от Видин, минава през пещера "Магура", Белоградчик, Монтана, от Монтана ще се мине през Божия мост, близо до Враца, след което до Мездра та чак до Плевен. От Плевен маршрутът продължава покрай Дунава обратно до изходната точка. Това е една възможност за хора, за туристи, да използват тези велосипеди в цялата трансгранична зона", каза Евтим Стефанов, директор на АРРБЦ.

"Очакваме да се съберем около 40 човека от България Румъния, съседните области, с които ще обиколим Северозападна България, тръгвайки от Видин. Разбира се, ще правим и странични обиколки. От днес /бел.ред- 17 май/ до неделя е обиколката. Идеята е да покажем на туроператорите възможностите за велотуризъм в нашия регион и в бъдеще те да могат да направят специални туристически продукти за велотуризъм и да доведат туристи. Журналистите също е хубаво да знаят нещо повече за възможностите за тези велообиколки", каза Красимир Кирилов- председател на ВТПП, който тръгна заедно с групата.

Участниците от Румъния бяха от Калафат, Крайова, Слатина и Каракал. Стартът бе даден на централния площад "Бдинци" във Видин. Групата премина по алеите в Крайдунавския парк. На изхода на Видин до Здравната каса, кола на полицията изведе колоната до ТЕЦ-а. Там натоварихме колелетата в камион и с автобус се отправихме към първата спирка- село Кладоруб, община Димово.

С електрически велосипеди продължихме до село Рабиша и към пещерата "Магура". По време на прехода и дъжд ни валя, но времето не попречи да си направим снимки от площадката до изхода на пещерата към Рабишкото езеро.

"Остава втората част от деня, в която трябва, след като посетим скалите и крепостта, да се спуснем около 15 километра от Белоградчик до село Фалковец, където ще бъде и нощувката. Всички са доста ентусиазирани, няма такива, които изостават, въртят доста добре. Доволен съм засега", оцени възможностите на групата Красимир Кирилов.

В Белоградчик организаторите бяха планирали посещение на крепостта "Калето". Румънската група бе очарована и си направи многобройни снимки. Посетихме и центъра на града. И след кратка почивка продължихме с велосипедите към село Фалковец.

Председател на белоградчишкия велоклуб "Скала" е Радослав Младенов. Той е собственик и на една от къщите за гости в региона- хан "Мадона". Разказа, че най-новата пътека за велосипедисти е изградена миналата година:

"От центъра на село Боровица вървите към Червената църква и Боров камък, след това на ляво, маркирана е пътеката с лента, спускате покрай една чешма, след това на дясно хващате един черен път. Вървите около 5-6 километра и излизате на едно Т-образно кръстовище. Ако продължите на дясно, ще излезете над самия Белоградчик. Ако тръгнете на ляво, ще стигнете до пещерата "Лепеница", където има и светилище. Пътеката сме я изчистили и сме я вързали към село Извос и излизате на чешмата. Хващате черния път за град Белоградчик и стигате самия град."

Регионът е подходящ за вело и за пешеходен туризъм. Ако решите да карате колело, съветът на Радослав Младенов е да сте с каски и ръкавици.

От село Фалковец с електрическите велосипеди се отправихме към село Долни Лом- пътят е асфалтов, равен терен, почти без други превозни средства, а гледките са много живописни. Кратка почивка имаше предвидена на една от беседките, изградени край река Лом. След селото натоварихме колелетата и с автобуса се отправихме към Лопушанския манастир. Посрещна ни Еленка Константинова- свещенопродавачка в храма.

"Манастирът е бил нагоре в планината, но там дядовците с дългите брадите настивали, защото мястото било по- усойно. Лопушани подаряват имота тук, за да слязат монасите от планината и да построят този манастир. През 1688 година манастирът е разрушен от турците до основи, опожарен и са изклани дори и цивилни, които са пребивавали от селото в манастира. По чудо от предишния манастир остава иконата, която се помещава в параклиса "Свети Пантелеймон". Оцелява 150 години в пепелището."

Манастирът е трети по големина след Рилския, и по негово подобие, и след Бачковския. Чудотворната икона на Света Богородица в Лопушанския манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира в параклиса "Свети Пантелеймон" и може да бъде разгледана по всяко време. Другият храм в манастира- "Свето Успение Богородично" от няколко дни е в ремонт.

От Лопушанския манастир се отправихме към Монтана- за разходка в града, естествено направихме си и снимки.  И тръгнахме към следващия преход с велосипедите- от село Лиляче край Враца. Преди селото ни чакаше патрулна кола и от центъра на Лиляче поведе колоната велосипедисти към местността "Божите мостове", за да видим красотата на тази естествена забележителност. И тук беше втората изненада- след карането в дъжда предишния ден- по стръмен баир с капки асфалт и голямо количество камъни, излязохме на черен път, с чакъл, кал и локви. Наложи се на два пъти да пресечем местната рекичка с велосипедите. Но пък усилието си заслужаваше и нямаше недоволни.

"Божите мостове" е скална арка, получила името си от местното население. Тази каменна дъга свързва двата бряга на карстова долина, състояща се от огромни каменни сводове, дебели и мощни колони, оформящи обширни зали, в които навлиза слънчева светлина- четем от информационна табела на тази природна забележителност. Последва обиколка под мостовете и снимки, след това излязохме на асфалтов път и се отправихме към Враца.

Малка промяна в програмата се наложи заради интереса към една от местните забележителности- пещерата "Леденика", която не беше включена в обиколката. Посрещна ни екскурзоводът Теодора Димова.

"Интересът към обекта е голям, както е бил винаги. Радваме се на много посетители на различни възрасти, също така и на много чужденци. Хора, които са идвали и преди, идват отново. Идват и организирани групи, но също така и индивидуални посетители. И много им харесва. Вътре лазерното и светлинно шоу- особено много, то е единственото на Балканите. Представя по един интересен и нов начин пещерата. Пещерата е един от 100-те национални туристически обекта", каза Теодора Димова.

Пещерата е на около 3 милиона година. Младата част  е на милион и 500 хиляди години, а старата- на 2 милиона и 500 хиляди години. Самото дъно на пещерата, където е започнало образуването на пещерата, е около 3 милиона години. В пещерата има "Езеро на желанията" и т.нар. "чистилище"- който премине там, му се опрощават греховете, които е натрупал. Около пещерата и развлекателния парк има екопътеки, включително и за начинаещи туристи.

В района на Враца направихме още един преход с електрическите велосипеди- преди село Паволче по пътя към село Челопек, в което се намира къщата- музей "Баба Илийца". До там е само изкачване, в завои, по асфалтов път. Изключително полезна е батерията на колелото, която много помага и педалите се въртят лесно. В местния музей ни посрещна Иванка Алексиева- служител в музея.

"След гибелта на Ботев на 20 май 1876 година, четата се пръска в различни страни и част от тези четници- около 10-12 човека, тръгват в посока Рашов дол. След схватка с башибозуци пада убит Перо Херцеговинеца. Там се намира скалата Погледец, на която Вазов пише "Една българка", "Дядо Йоцо" и "Каменния кръст". Тези четници продължават в тази посока и на 21 май минават към местността Рашов дол. Така се натъкват на две овчарчета- Петко и Герго, които ги приютяват в кошарата на баба си и дядо си. Турците ги обграждат и ги избиват до един. Баба Илийца е имала кошара и от там тя тръгва към Черепишкия манастир с болното си внуче Дано да му четат молитва за здраве. Така тя се среща с един от тези четници, който е бил ранен", разказа Иванка Алексиева.

Баба Илийца остава жива. Нейното истинско име е Пена. Мъжът й се е казвал Илия и е от един от най- големите родове в селото. В къщата е родословното й дърво. Родена е около 1820 година и е имала двама сина- Цвятко и Иван. Болното внуче Дано оцелява след молитвите в Черепишкия манастир. Създава семейство, в момента има и две живи наследници, две внучки- Пенка на 86 години и Тодорка на 94 години. Много често се срещат с посетители.

От Челопек последва спускане с електрическите велосипеди, което си е не по- малко предизвикателство от изкачването. И така до  Черепишкия манастир в Искърското дефиле.

Дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан" е поставила по пътя за манастира информационна табела с кратка история на светата обител:

Черепишкият манастир "Успение Богородично" е основан по време на Втората българска държава, през управлението на цар Иван Шишман. Бил е разрушен при нахлуването на османците и възстановен през 1660 година. Черепишкият манастир има дълга, драматична и кървава история. Смята се, че сегашното си име получава от белеещи се кости на загинали воини, останали след епичната битка на цар Иван Шишман през 1396 година. През вековете на робство храмът е бил неколкократно опожаряван. В началото на 17 век манастирът е възстановен по инициатива на Пимен Зографски.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата "Свети Георги", в която са запазени голяма част от стенописите. В манастира е любимата тераса на патриарха на българската литература. Уреден е и музеен кът. Там Иван Вазов е написал "Една българка". В манастира е бил и Софроний Врачански, в една от килиите е уредена музейна сбирка.

А горе, във върхарите на зинала пещера, е старинният храм- костница. През 1888 година йеромонах Епифани Младенов освещава това място. Носят се легенци, че там са прибрани и се пазят мощите на Ботевите четници, загинали в боевете през май 1876 година във Врачанския балкан и в местността "Рашов дол".

След Черепишкия манастир обиколката продължи в град Плевен- тази година се отбелязва 140-ата годишнина от Плевенската епопея. Кулминацията на честванията ще е на 10 декември 2017 г. Посетихме и фестивала на средновековните традиции, бит и култура в крепостта "Калето" в Мездра.

За прехода, карането на електрически велосипед и за впечатленията от родните забележителности си говорим с Христина Солакова от туристическа агенция от столицата:

"Имам интерес към предлагане на такава услуга. В момента такава услуга предлагаме в Родопите, но тези райони тук са ми малко познати. Този вид колела също са ми много малко познати. Тук е много добра организацията. Винаги пътищата, които са избрани за колелетата, са панорамни пътища, много приятни, не е натоварено движението и се посещават най- основните забележителности в регионите. Като трудност смятам, че е много лесно. Смятам, че има какво да се види, много е различно и е също много интересно. Определено има потенциал", сподели Христина Солакова.

На всеки 50 километра от Видин до Добрич ще има зарядни станции. Всеки, който ползва електрически велосипед, би могъл да използва мрежата. Същото е и в Румъния- от Турно Северин до Констанца. За всяка една от областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич има 5-6 алтернативни маршрута за разходка с електрически велосипед. Средно батерията на велосипеда може спокойно да издържи преход от 50 километра.

"Групата беше много добра, компактно се движихме, всичко беше навреме. В разговорите разбирам, че всички са доволни. Оказа се, че има някои от румънците, които са за първи път в България. Повечето от тях заявиха желание да се върнат отново и то дори с велосипеди, защото именно пътуването с велосипед им е позволило да видят тези красоти", обобщи в края на обиколката Красимир Кирилов- председател на ВТПП.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.