Извънредни новини
Намирате се в: Силистра / Новини / Политика

АБВ тръгна в грешния коридор

АБВ тръгна в грешния коридор

Чавдар Найденов, социолог, агенция АФИС

Всеобщо е мнението, че последният ход на Георги Първанов буди учудване. И не случайно. Той оцеля политически в прехода с репутацията на най-сръчен, най-добре обмислящ своите ходове политик, който владее еднакво добре както публичните, така и кабинетните договорки. А пускайки на вода паралелната листа на АБВ, той не е могъл да не прецени, че моментът е безкрайно неподходящ за такъв род игри. Практически сега БСП е най-сплотена. Дори хора, които не могат да понасят партийното ръководство, са "седнали върху ръцете си", както се казва в каубойските филми.

БСП също оцеля в прехода, защото може да бъде удушена само с прегръдки, но никой още не е опитал да го направи. Защото в този си вид е най-удобна. Всички партии, които се изредиха, дебютираха с едно и също - с нападки срещу "комунистите". Което добавяше по една доза авторитет след поредния им провал. Така или иначе в резултат в нея се утвърди субкултура, за която сплотеността е главен самозащитен механизъм. Разцеплението вече е най-тежкият, понякога си мисля, че единственият, непростим грях в тази част от т.нар. червена общност.

Вярно е, че Първанов ни учудва не за първи път. В миналото е впечатлявал публиката не само с добра предварителна подготовка на своите операции, но и със случаите, в които е поемал риск. През есента на 2001-ва БСП току-що беше изгубила парламентарните избори от НДСВ. Срещайки отказа на ред фигури да приемат номинация от неговата партия, Първанов сам се впусна в битката за президент. И всички го сметнаха за камикадзе. Може би тъкмо благодарение на отчаяната решителност - и на внимателно приготвена договорка с ДПС - той привлече притаен антисистемен вот, който дори социологията не замерваше.

Има ли условия отново да сервира изненада?

Моето уважение, ако успее. Но ако с г-н Калфин градят очаквания върху съществуването на значим резерв от "центристки настроени бесепари", то тези очаквания са без емпирична основа. Първанов и Калфин се позиционират в полето на "националното съгласие", което значи между центъра и БСП. А тъкмо това не е в полза на техните електорални шансове.

Може би са се водили от оценката, че съществува значим резерв от "антистанишевски бесепари", които търсят представителство, и при това са пропуснали да отчетат факта, че за десетина години БСП затвърди имиджа си на част от едно радикално капиталистическо статукво.

Днес има фермент само наляво от Столетницата и то в сферата на икономически лявото: работни места, нормализация на основни услуги като медицина, антикартелна регулация, демографска политика, реиндустриализация. Обратното, комерсиализацията, бе приложена във всички области, включително и в политиката, и по всичко личи, че масата от населението не се чувства щастлива.

Дори Реформаторският блок вече се пресегна през главата на БСП към минималната работна заплата и семейния данъчен кредит. Мария Капон дори привидя в защитата от монополите и картелите "типично дясна кауза", което говори много. Проектът на Бареков пък обещава повишение на пенсиите с 20% и на заплатите с 10%. Да не говорим за "Атака", която миналата зима се върна от небитието с помощта на думи табу като "национализация", "протекционизъм", "такси за ВЕИ" и т.н. Там вляво е вакуумът. Не в центъра.

И още нещо: при остра конфронтация, каквато е днешната между БСП и ГЕРБ, балансьорите потъват. Най-пресен пример е ДБГ на Меглена Кунева, която в течение на две години показваше потенциал да мине далеч над изборната бариера, а след февруарските събития се представи далеч под очакваното.

Фигури като Калфин и други общественици без съмнение импонират на по-образования вкус и ще отвлекат 1-2% от гласовете на БСП. По-осезаемият ефект ще дойде от впечатлението за раздор и слабост в редиците на тази партия. Много от симпатизантите й просто ще останат у дома и сумата на двете листи ще се окаже по-малка, отколкото би взела единна листа.

Всъщност най-целесъобразно за представянето на БСП би било, след премерване на силите, всяка от двете страни да отстъпи на другата по нещо. Така или иначе стана ясно, сме на етапа на калните борби.

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*

Скролване до горе