Харесвам философски филми, разкрива боксьорът Данаил Станоев

Данаил Станоев е сред най-обещаващите родни професионални боксьори. Роденият през 1988 г. биткаджия нанесе първото поражение в кариерата на протежето на легендарния Рой Джоунс-мл. Майкъл Пърт, с прякор Горчицата. Нашенецът, който се бие в кат. до 61 кг., говори за трудностите и пречките, с които се е справил, както и за спечелената титла "International Challenge lightweit belt", която завоюва преди две седмици в Англия.

- Как решихте да се занимавате с бокс и какво Ви привлече към този спорт?

- Първо започнах с кикбокс. По това време боксът също ми беше слабост. Знаех, че няма как да се получат нещата само с крака. За всеки боен спорт боксъте основата. С аматьорския съм се занимавал малко. Участвах на едно състезание - Купа България и завърших трети.

- Как се решихте да станете професионалист толкова бързо?

- Стана малко на късмет

Бившата ми приятелка преди мен стана професионален боксьор

Мениджър й е Стилиян Костов. Той е сред малкото хора в България, които се занимават с този спорт на високо ниво. Покрай нея и аз се запознах с него. Трябваше първо да изиграя рейтингова среща на закрити врати. Опонентът ми бе с контузия и тя не се състоя. Направих пробен спаринг да ме види. Изглежда ме е харесал, защото ми предложи да се боксирам. Тогава отказах, но впоследствие размислих и така започнаха нещата за мен. В началото се готвех сам. Имам база къде да тренирам. Водя тренировки на националния стадион "Васил Левски". Дебютирах в шеструндов мач срещу противник с 30 срещи. Загубих по точки, а един от съдиите даже даде равен. Тогава се подготвях по своите си начини.
- Последната ви среща предизвика интерес, разкажете повече за нея.

- Бих се за втори път срещу този противник. Майкъл Пърт с прякор Горчицата. Той е от Айлингтън. Няма голям опит сред професионалистите. Известно ми е, че е откритие на Рой Джоунс-мл и е тренирал с него.

Изглежда неговите хора са сметнали, че на базата на първата среща, която той спечели, ще успее отново. Тяхната идея не е да викнат някой чужденец, който да бие местните боксьори. Целта е да си развиват бойците и да не им нарушават статистиките. Търсят противници, които да създават някаква трудност, за да не спада нивото на техните боксьори. В същото време правят така, че техните момчетата да побеждават с лекота. Видя се обаче, че това не е толкова елементарно и го бих.

- След срещата Горчицата се оправда, че е загубил заради контузия и все пак счита, че е спечелил мача. Отговаря ли това на истината?

- Още на ринга почувствах, че съм спечелил. Знаех колко рунда съм загубил. Срещата беше осемрундова. Той надделя най-много в три от тях. Специално в третия и четвъртия рунд ми бе тежко. Получих силни удари. Оправданието за контузената лява ръка не мисля, че е адекватно. През цялото време пускаше удари с нея. Като цяло

не харесвам оправдания с контузии

Заради адреналина на ринга не усещаш травмите. Болката се появява много след края на самия мач. Преди първата ни среща бях контузен, но въпреки това излязох и се бих. Посъветваха ме да не го правя, но аз излязох. След поражението никъде не съм се оплаквал и не съм го използвал за оправдание.

- Какво беше заложено в този мач?

- Бихме се за интернационалната титла. Това е сред най-малките пояси в професионалния бокс. За мен това обаче е много. При малкото опит, който имам и липсата на рундове, съм доволен. Такъв мач винаги ми е бил мечта. Преди години само съм си мислел, че някой ден може да се бия за такава титла, но не съм очаквал да я спечеля.

- Спечелихте по точки на Острова, и то срещу англичанин. Повярвахте ли като ви вдигнаха ръката?

- Усетих, че съм победил, и знаех, че водя в рундовете. От моя ъгъл ме предупредиха, че може и да не ми вдигнат ръката и да съм подготвен. Това ме надъха допълнително и в края започнах да се бия още по-настървено. След загубата

от щаба на Горчицата бяха покрусени

Тръгнах да ги поздравявам, но те побързаха да се махнат от ринга.

- На Острова не гледат с добри очи на българите, усещали ли сте пренебрежение заради това?

- Не, публиката там ме прие добре. Даже ме аплодираха. Феновете усещат, когато някой се бие със сърце или просто е отишъл да си вземе парите. Аз съм по природа горделив човек и не мога да приема да се изложа някъде. Не ми е за самата победа или загуба, това за мен не е проблем. Аз не се страхувам от удари, но нещото, което ме притеснява е да не се изложа и да не покажа това, което мога.

- Какви са ви амбициите за в бъдеще?

- Аз и за това нямах амбиции. Не съм очаквал да стигна до това ниво. Искам да продължа да се представям добре, да правя хубави мачове и да ме харесва публиката. В Англия стана точно така. В края на мача половината публика вече бе на моя страна, което за мен е много.

- Кои са хората, които са ви помогнали да се реализирате и с кого се подготвяте?

- Подготвям се с Венцислав Георгиев. Той не е известен, но има практика като спаринг партньор в чужбина дълги години. Обърнах се към него, защото знам, че има поглед върху спорта и знае как трябва да се случват нещата в профи бокса. В България са много малко хората, които знаят как трябва да се провеждат тренировките и как да се прилагат методиките. Познавам много родни боксьори, които при преминаване от аматьори към професионалисти не си променят тренировките по никакъв начин, а разликата е от земята до небето. Боси сме в това отношение.

- Какви са най-силните ви страни като боксьор?

- Считам, че притежавам необходимите удари. Имам поносимост, но основното нещо е, че имам сърце.

- Следите ли аматьорския бокс в страната и считате ли, че имаме шанс за медал на олимпиадата в Рио?

- Да, следя всичко. Можем да се преборим за медал. Има някои боксьори, които ми харесват много като Даниел Асенов, например.

Тайсъна има сериозно бъдеще

Александър Александров - Памперса наскоро спечели турнир в Албания. При Тервел Пулев не знам как стоят нещата и дали ще състезава.

- Кои са ви идолите в спорта и на кого се възхищавате?

- Има атлети от всички категории, които ми харесват. Но безспорен любимец ми е Хуан Мануел Маркес. Изключително техничен, играе с много комбинации, притежава нужната сила. Много харесвам и Флойд Мейуедър. Доста хора в боксовия свят го критикуват, но няма как да му се отрекат качествата. Има вродено чувство за дистанция и тайминг, а това е от огромна важност за успех сред професионалистите. Всички големи боксьори го притежават, но при Флойд е изведено на съвсем друго ниво и му идва отвътре.

- Какви са хобитата ви извън бокса?

- Напоследък нямам достатъчно време за хобита. До скоро работих като барман и ми беше интересно, но се отказах специално заради спорта. Слушам музика. Основно рок и хеви метъл. Любимите ми групи са "Пинк Флойд", а от по-тежките AC/DC. Харесвам по-философски филми. "Облакът атлас" ме впечатли много. "Изворът на живота" с Хю Джакмън също ми допадна. Всичко става, стига да е с добри актьори.

- Имате ли си приятелка и тя подкрепя ли ви в спорта? Родителите ви какво смятат за професията ви?

- Да, имам приятелка от година и половина. На семейни начала сме. Притеснява се за мен. До съвсем скоро не ме подкрепяше. Родителите ми винаги са одобрявали. Започнах да тренирам заради баща ми. Хокаше ме, че не се занимавам с нищо състоятелно по време на ученическите ми години. Аз самият имах желание да започна със спорт. Стартирах на 17 години, а два месеца по-късно бе първото ми състезание. Не спечелих, след това на следващото пак паднах. Не се отказах и победите дойдоха.