Според социално-икономическото си развитие и доходите на населението София е вече средноевропейски град. Това е един от изводите в изследването на развитието на регионите през последната година на Института за пазарна икономика. Столицата все повече се откъсва от останалите области в страната, задълбочават се и различията между Северна и Южна България, отчитат експертите, изготвили проучването. Областите в Северозападна България все още са в дъното на класацията, но вече има и по-зле от нас. Това обясни главният икономист на Института Десислава Николова:

"Като цяло, Северозападна България се характеризира традиционно с по-лоши от средните показатели за икономическо и социално развитие, но трябва да се отбележи, че в нашето изследване има няколко други области в страната, които се нареждат в дъното на класацията- Силистра, Разград, Кърджали и Търговище. Т.е. областите от Северозападна България са втората голяма група, която се отличава със сравнително слаби показатели. Тук демографската картина наистина е неблагоприятна- в последните години емиграцията от предходния период води вече и до влошаване на естествения прираст и цялостната структура на обществото. Видин е и една от областите, в които населението в пенсионна възраст е повече от два пъти от децата до 14 години, което е изключително неблагоприятно за бъдещото развитие на тази област. Положителното на областите в Северозапада е, че запазват ниски нива на данъците. Успяват и да привличат европейски средства, но големият въпрос е доколко тези усвоени еврофондове повишават дългосрочния потенциал за развитие на тези области, т.е. доколко всъщност те създават предпоставки за бъдещо развитие на тези части от страната."

Какви са основните проблеми на Северозапада, положителните примери, от които местните власти могат да се учат и има ли все пак решения на трупаните с години проблеми?

"Най-големият проблем на Северозападна България е ниското ниво на инвестиции и относителната непривлекателност на тази част на страната за инвестиции, и интензивната емиграция от тези области, защото хората не намират препитание и причина да останат там. Дългосрочните решения са в частните инвестиции- те създават работни места, те задържат хората и ги привличат дори и от други области. Виждаме, че малка област като Габрово успява да привлича значителни частни инвестиции и вече стои наравно със София по икономическо развитие. Това е един пример, който би могъл да послужи за ориентир как една по-малка област с лоша демография от Северна България успява да се развива, да привлича инвестиции, да създава работни места. Има ги работещите решения, въпросът е и политиките да бъдат в тази посока. За съжаление обаче, това, което виждаме в последните години като регионална политика, не работи и разликите в социално-икономическото развитие на регионите в България се задълбочават. И ако София вече е на средноевропейско ниво, то останалите региони в страната са с 4-5 пъти по ниски нива на благосъстояние, повечето области се струпват на нива около 20-40% от средноевропейския стандарт на живот", добави Десислава Николова.

С надежда преди две години беше посрещната инициативата да се изготви и приложи Целенасочена инвестиционна програма за развитие на изоставащите области, сред които Видин, Враца и Монтана. Към днешна дата обаче тази стратегия все още не е приета от правителството и не действа.

"Днес (7 декември 2016 г., бел. ред.) от трибуната на Народното събрание вицепремиерът, който отговаря ресорно за тази тема, г-н Томислав Дончев, отговори, че тази програма е направена, изготвена е, предстои да се приеме, да се гласува и да се разгледа на Министерски съвет. Ние, по-голямата част от народните представители от Северозапада, подписахме писмо-обръщение към министър-председателя, без значение колко още заседания има Министерски съвет в този му вид, поне да приемат тази програма, която все пак е една рамка и както и да се преформатира правителството и управлението, от тази рамка не би могло да се избяга. Тя може да се ползва, ще бъде един добър документ и мисля, че ще има ефект. Надълго и широко бихме могли да дебатираме защо не се случи тази програма. Може би и ние- народните представители от Северозапада, не бяхме достатъчно настоятелни, но ако трябва да сме откровени- какво да направим повече- колко искания за срещи, колко разговори, колко парламентарни инициативи предприехме, настоявахме да се случат нещата макар и частично, защото изоставането на нашия регион е чувствително. Усещането е такова, че предстоят избори и се притеснявам, когато отидем при гласоподавателите и те ни попитат "Какво се случи през тези две години?", как точно ще им отговаряме. В тази връзка истински съжалявам колегите от управляващото мнозинство, защото ангажиментът беше техен", каза заместник-председателят на Народното събрание и депутат от Враца Явор Хайтов.

Според част от политиците Целенасочената програма за развитие на изоставащите региони би помогнала. Според експертите от Института за пазарна икономика обаче трябва да се дадат повече механизми на местните власти, защото написаните до момента стратегии си остават често пъти на хартия и не функционират.

"Регионалните политики по начина, по който се правят в момента- да се пишат планове и стратегии и на базата на това да се "усвояват" европейски средства, не дават резултат. Това, което препоръчваме от Института за пазарна икономика, е да се възроди мисленето за истинска децентрализация и повече фискална самостоятелност на ниво Община, където всъщност се случват бизнеспроцесите. Това би дало повече стимул на местните власти да работят за повече и по-дългосрочни инвестиции в производството. В противен случай администрацията ще продължи да бъде зарита с европейски проекти, фокусирана изцяло върху това. А основният поток от инвестиции у нас са частните инвестиции, а не еврофондовете. Заради това от години настояваме част от преките данъци да остават в общините, така те ще осъзнаят, че имат повече полза за своите бюджети, когато на тяхна територия има повече фирми, повече заети и ще работят за по-добра бизнес среда. Ще имат стимул да помогнат по-бързо на дадена фирма да започне работа, без излишна бумащина и бюрокрация. В противен случай регионите ще бъдат обречени на една нездрава зависимост от тези "хеликоптерни" пари от европейските фондове, които падат от някъде, но в повечето случаи след тях не остава нищо", смята икономистът Десислава Николова.

В тази връзка в понеделник, 5 декември, изпратихме писмено запитване до Община Видин с въпросите: "Какви мерки са предприети за: привличане на инвестиции във Видин; откриване на нови работни места; облекчаване на административните услуги; създаване на по-добра бизнес среда; данъчни облекчения за бизнеса; засилване на антикорупционната политика в администрацията на Община Видин; привличане на средства от еврофондовете, които реално да допринасят за икономическото развитие на Видин и региона." Но отговор не получихме.

"Има много какво да се желае за развитието на административните услуги в регионите от Северозападна България, защото това е районът, който често бълва корупционни скандали и злоупотреба с публични средства. Може би трябва да се увеличи контролът, защото местната власт в някои общини наистина е с чувство за безнаказаност. Много ще е трудно да бъдат обърнати тези негативни демографски и икономически процеси. Може би трябва да се помисли и по-екстравагантно- за зона, свободна от данъци, например. Нещо като Хонконг на Балканите. Това може да се направи. Вече имаме нужда от голям инвеститор, който да открие няколко хиляди работни места във Видин или Монтана, за да промени облика на този регион. Това не е нещо, което не се е случвало. Дори се случва и в момента на Балканския полуостров. При липса на такава голяма инвестиция, това ще е много дълъг и болезнен процес, защото човешкият потенциал продължава да напуска този район", съветва икономистът Явор Алексиев.

И още по темата: затвърждаването на Пловдив и региона като индустриален център в страната продължава да привлича нови инвеститори. Така преди дни беше обявено, че заради очертаващия се недостиг на работна ръка, клъстер "Тракия икономическа зона" ще търси да наеме работници от населени места с висока безработица извън област Пловдив. Кампанията започва с Монтана, Ловеч, Сливен, Бяла Слатина и Стамболийски и ще продължи с други 15 града в страната и чужбина. Над 5000 работници са необходими на предприятията в Пловдивско през 2017 г., съобщи инж. Пламен Панчев, председател на клъстера. В тази цифра се включват приблизително: 600 специалисти с висше образование и 1000 средни специалисти.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.