На 32 г. вече е N4 по богатство и влиятелен колкото Обама, Путин и папата

Зукърбърг не харчи за луксозни играчки, а за каузи с бъдеще

Основателят и шеф на Фейсбук Марк Зукърбърг става на 32 г. днес. Той произхожда от еврейско семейство, а точно на 14 май е националният празник на Израел. Няма съмнение, че е роден под щастлива звезда - за скромната си възраст е един от най-богатите и най-влиятелните личности в целия свят. Но запазена марка на Марк и съпругата му Присила Чан е, че - поне засега (както всички обичат да уточняват) - се въздържат от милиардерския лайфстайл. С 50 млрд. долара богатство се предполага да имат фантастична яхта, личен остров или поне колекция от безумно скъпи автомобили. Не се оказа обаче вярна спекулацията отпреди време, че Марк е тайнственият купувач на петстайния апартамент в известния нюйоркски небостъргач One57 край Сентръл парк. Очевидци разказват, че семейство Фейсбук са изловени да хапват в "Макдоналдс" по време на медения си месец. А пък Присила не си купува обувки за 600 долара с мотива, че парите на компанията не са нейни.

Философията на Марк за живота и бизнеса е друга. Скромността му не е само демонстрация, а дефиниция за ценностната му система. Прословутите сиви тениски и суитчъри, които са единственото му облекло в гардероба, не са поза. Обяснението му за тях е съвсем обикновено - човек не трябва да е роб на суетата и да губи време в избора на дрехи, като вместо това може да мисли за далеч по креативни и полезни неща.

В началото на тази година визионерът в технологиите изпревари Джеф Безос и се нареди на 4-о място сред най-богатите в света. Но въпреки това луксозните "играчки" продължават да не го привличат. Когато през декември се появи на изложбата на световни майстори в Маями, всички очакваха той да си напазарува ценни картини. Сред изложените платна имаше творби на Пабло Пикасо и Анди Уорхол. Но и те не изкушиха Марк. В същото време списание "Тайм" за поредна година постави семейство Зукърбърг сред най-влиятелните личности в света, наред с Барак Обама, Владимир Путин и папата.
Тогава - за какво харчат парите си Марк и Присила, които през декември станаха родители на дъщеря?

Скромна къща за $7 млн.

През 2011 г. Зукърбърг - със закъснение, според стандартите на богатите в Америка - си купува своя къща в Силиконовата долина. Имотът е в района, в който навремето е живял покойният Стив Джобс. Марк плаща 7 млн. долара за пет стаи плюс пет бани, високи френски прозорци, които я изпълват със светлина, и голям двор, в който кучето на приятелката му да тича на воля. Според "Бизнес Инсайдър", купувачът се е изръсил с един излишен милион, тъй като преди това имотът е бил публикуван в брошура за продажби на недвижимости срещу 6 милиона. Но както допълва изданието - за парите, които притежава сега, Марк си е позволил доста скромен дом.

Спасява имоти на съседите си

Впоследствие семейството изкупува още 4 съседни съседни имота срещу 30 млн. долара, но не от мегаломания, или за да прави демонстрации пред съседите си, а за да попречи на спекулант да ги изкупи на безценица по време на финансовата криза. След като ги купува, Зукърбърг ги дава под наем на хората, които са живели в тях до този момент.
Отделно двамата плащат 10 млн. долара за къща в Сан Франциско, в която беше направен солиден ремонт.

Взима си самолет, за да пести време

През 2012 г., когато Фейсбук се разраства с първото си първично предлагане на акции, от данъчната декларация на Зукърбърг стана ясно, че е горд собственик на частен самолет, а заплатата му е нараснала на 500 000 долара. По онова време приходите нарастват с 88% до 3,7 млрд. долара, печалбата - на 1 милиард, пазарната стойност на компанията се изстрелва до 100 млрд. долара, а 28-те процента, които визионерът притежава във Фейсбук, се оценяват на 28 милиарда. Заплатата на Зукърбърг не е космическа, но е трикратно повече от 150-те хиляди, които Сергей Брин и Лари Пейдж получават, когато Гугъл прави първото си IPO през 2004 г. Марк обещава, че от следващата 2013 г. заплатата му ще стане символична - един долар годишно. И го декларира година по-късно. А за самолета казва, че го ползва, за да пести... време.

Подпомага стартиращи компании

Зукърбърг се присъедини и към клуба на милиардерите, които инвестират в развиващи се компании, известни и като старт-ъп компании. Така например "Панорама едюкейшън" от Масачузетс получи от него 100 млн. долара, за да разработва анализи на данни от учители, родители и ученици. Дарения от него са получили също университетът в Йейл и Гугъл Венчърс. Както и фондация, разработваща система от онлайн връзки в училищата. 40 млн. долара отидоха във Vicarious, която пък разработва софтуерна програма, базирана върху функциите на човешкия мозък.

...и естествено - дарява

Оттук нататък са разходите му за нематериални неща, предимно за благотворителност. Той дари 36 млн. от акциите на Фейсбук на фондация от Силиконовата долина и изпълнява обещанието си към старата инициатива на Бил Гейтс. По отношение на даренията евреинът филантроп остават локални - други 5 милиона отиват за клиника в източната част на Пало Алто, където болничните услуги са недостатъчни. Отделно Зукърбърг е вкарал неоповестена публично сума в Code.org - организация с идеална цел, на която е съосновател и която подпомага развитието на компютърните науки в училищата. Така че той подпомага и благотворителни инициативи, които пряко облагодетелстват Фейсбук. В тях участват и Qualcomm, "Ериксон" и други, но обемът на даренията остава тайна.

Или, както се казва в статия, посветена на това как Зукърбърг си харчи парите: можете да очаквате от него да продължи да финансира каузи, и в никакъв случай не разчитайте, че ще си купи собствена подводница за удоволствие.

Топ 5 на най-богатите в света

Класация на Блумбърг, февруари 2016

1. Бил Гейтс 78,7
2. Амансио Ортега 69,3
3. Уорън Бъфет 59,6
4. Марк Зукърбърг 50,0
5. Джеф Безос 49,1

Сумите са в млрд. долара

Ще общуваме с мисли, слепите ще "прогледнат"

В бъдеще хората ще могат да разговарят с мисли, уверено твърди Марк Зукърбърг в опит да прогнозира бъдещето. Коментарите му за това, което ни очаква се появиха в неговата социална мрежа и приковаха нейните потребители. Ето основните му прогнози:

1. Виртуалната реалност.

Светът на технологиите го очаква диво бъдеще. Нашата мисия е да дадем възможност на хората да изпитат всичко, дори да нямат възможност да пътуват или да бъдат с конкретен човек лично. Или дори ако има каквото и да било в нашия свят, което да е физически невъзможно. В бъдеще хората ще споделят виртуалната реалност така, както сега споделят свои снимки. И това ще е изключително мощно средство за общуване. Ще можем да използваме триизмерни сцени и да създадем нова среда, а след това да я споделим с приятели. Хората ще продължат да носят телефоните в джобовете си още поне 10 години, а след това ще носят очила с триизмерно възприятие, които ще ги улесняват във всекидневието.

2. Телепатията.

След виртуалната реалност логично ще следва телепатията. На този етап вече няма да е нужно да си говорим, за да общуваме. Засега технологиите ни го позволяват с изпращането на съобщения, но аз очаквам те да еволюират до степен, когато ще можем да споделяме мисли и пълноценни сензорни и емоционални преживявания - телепатично. Един ден ще можем да предаваме мислите си един на друг с помощта на технологиите. Достатъчно ще е да си помислите нещо и вашите приятели моментално ще могат да го възприемат, стига вие да го искате.

3. Суперчовекът.

От въпросите на Стивън Хокинг за най-големите загадки в науката най-интересни са тези, свързани с хората и най-вече с функционирането на нашето съзнание - как можем да постигнем суперинтелигентност и безсмъртие. Какво може да ни дари с безкраен живот? Как да излекуваме всички болести? Как да се научим да работим и да позволим на хората да знаят милион пъти повече неща? Любопитен съм дали съществува фундаментален математически закон, върху който се основават социалните отношения между хората и който регулира баланса относно това кого и какво ни вълнува. Обзалагам се, че има такъв закон.

4. Изкуственият интелект.

Сегашните изследвания на Фейсбук са съсредоточени върху контекста на личните съобщения, така че посредством алгоритми да се определи най-добрият начин за тяхното сортиране. Но крайната цел е да се изгради изкуствен интелект, който да е толкова напреднал, че да може да вижда и чува както хората, или дори по-добре от тях. Визуално той ще може да разпознава всички неща в дадена снимка или видео - от хората, до предметите и обстановката. Очаквам изкуственият интелект да е с по-сложни функции, като например да направи компютрите способни да описват картини на сляп човек. Ако създадем компютър, който може да разчита снимка и да може да предава на слепия човек това, което той не може да види, би било страхотно. Надявам се Фейсбук да може да достави тази услуга в рамките на това десетилетие.

5. Лазерните лъчи.

Идеята е в бъдеще да можем да осигурим достъп до интернет от самолет, който прелита над нас, или от сателит. И те да могат да комуникират със Земята с помощта на изключително точни лазери, с които да се предават данните.

Беше супербогат, а спеше на пода

Наистина ли Марк Зукърбърг таи в себе си алчност, каквито обвинения имаше към него преди време? Oтговор дава неговият преподавател от колежа, а после и негов служител Андрю Босуърт.

Трябва да ви уверя, че когато работих с Марк Зукърбърг, парите категорично не бяха основният му мотив. Навремето живееше в спартански условия, които бяха абсурдни. Дори когато пазарната стойност на Фейсбук прехвърли 1 млрд. долара, той живееше в малък, непретенциозен апартамент и спеше на матрак на пода. Единственото, което го интересуваше, беше работата и не му оставаше време, за да си го обзаведе, или да харчи за други неща. И се пренесе в друг дом едва 2 години по-късно, когато отделът по сигурността във Фейсбук и съветниците му успяха да го притиснат да го направи. Основната мотивация на Марк беше материално да промени света и да създаде технология, която да се използва от всички хора на планетата. Е, не бих казал, че той щеше да направи всички тези неща, ако не беше добре заплатен за работата си, но парите винаги изглеждат като един приятен ефект спрямо целите, които гонеше. Струва ми се, че по онова време той би предпочел да е най-влиятелната или най-значимата личност в света, отколкото най-богатата. И мисля, че се вижда как компанията се фокусира предимно върху нарастването на броя на потребителите, вместо на доходите, или бизнес разчетите. Но дори и днес, когато Фейсбук печели купища пари, печалбите щяха да са много повече, ако именно те бяха основната цел на компанията.

Лесно е за разбиране, че когато човек е ужасно богат, това променя навиците му. Ако вие притежавате неограничен на практика запас от пари, в крайна сметка ще започнете да харчите за неща, които преди никога не сте притежавали. И макар че жилището му сега е обширно и скъпо, то едва ли е най-красивото и най-скъпото в района. Предполагам, че и интериорът на дома му не може да затъмни жилищата на другите милиардери в Силиконовата долина. Частните полети изглеждат лукс, но те показват, че времето ви е ценно и не ви стига, а парите нямат значение. А и когато работите толкова много, колкото и той, заслужавате луксозна ваканция. Погледнете го от този ъгъл - той допринася за икономиката повече, от който и да било друг преди това. Или предпочитате нашите милиардери да трупат богатства, без да влагат нищо от тях в икономиката?

Даренията му разпалиха бунт на акционерите

Уви, не всичко във Фейсбук върви по мед и масло. Манията на Марк Зукърбърг към благотворителността му създаде проблеми. През пролетта в ръководството на компанията, изнервено от неговата филантропия, избухна скандал, в основата на който е битката за акции. Крупните акционери изразиха притеснение от изявлението му, че ще дари 99% от своя дял за каузи, които "ще направят светът по-добър". И че в същото време иска да задържи контрола върху управлението на социалната мрежа. В резултат един от едрите акционери заведе срещу него колективен съдебен иск в съда в щата Делауеър. Той оспорва намерението на Зукърбърг да емитира допълнителни акции, но от нов клас - С, които няма да дават право на глас на техните притежатели. Докато самият той задържа за себе си акциите от клас В, които са с най-голяма тежест при взимането на решения (една акция от този клас е равна на 10 вота, б.р.). И тъй като Марк притежава 76,4% от акциите от клас В, на общите събрания той държи 53,8% от всички гласове. Ищецът е възмутен, че с новата емисия Зукърбърг ще има възможност да продава своите акции, но без да намалява количеството на гласовете, с които разполага. Неговият аргумент пред инвеститорите беше, че Фейсбук винаги е била компания, в която ключова роля има самият той и благодарение на него тя се е концентрирала върху стратегическите си задачи, без да се притеснява от краткосрочните финансови резултати. Зелената светлина за новата емисия трябва да се даде от съвета на директорите, който се събира на 20 юни.

Бунтът срещу основателя съвпадна с финансовите резултати за последното тримесечие, според които чистата печалба се е удвоила спрямо предишното тримесечие до 5,38 млрд. долара. Капитализацията на Фейсбук нарасна до 332 млрд. долара, а Зукърбърг прибави още 3 милиарда в своята сметка. Новините увеличиха стойността на акциите с 8,3%.

Книгите на Зукърбърг

Основателят на Фейсбук чете много фантастика и научна литература
Невръстната му дъщеря Макс вече е посветена в "Квантова физика за деца"

Независимо от липсата на свободно време Марк Зукърбърг има любими книги. Различни от класиката и задължителната литература, изучавана в колежите и университетите. Закономерно, основателят на Фейсбук си пада предимно по публицистика, но харесва и фантастиката - вкусове, които са отражение на неговото ежедневие. Творби, в които границите между реалното и невъзможното стават все по-размити. Миналата година той направи и клуб на книгата в социалната си мрежа, която събира нейни служители, обичащи да четат. Книгата на 2016 г. за Марк и Присила е "Квантова физика за деца" - именно нея четат на дъщеря им Макс още от първите месеци след раждането. "Бизнес инсайдър" публикува "задължителния" списък на Зукърбърг с произведения, които са необходими, за да развиват творческото мислене.

"Мукаддима", или още "Въведение в историята", на арабския историк Ибн Халдун, живял в края на 14. век и смятан за основоположник на демографията, културната история, историографията, философията на историята и социологията.

"Новият Джим Кроу" на Мишел Аликзандър, професор по право. Той разглежда тъмнокожите затворници като социална класа, в която мнозинството отхвърля насилието, но след излизането от затвора те продължават да бъдат третирани като втора ръка хора.

"Защо нациите се провалят" от Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън е класически учебник за правилните икономически политики. Според авторите, държавите се различават според това дали правителствата създават отворени пазари и дават възможност на гражданите си да инвестират свободно парите си.

"Рационалният оптимист" на Мат Ридли, според когото пазарите са източник на човешкия прогрес.

"Портфолиото на бедните" на Даръл Колинс, Джонатан Мордъч, Стюарт Ръдърфорд и Орланда Рутвен, които в продължение на 10 години изследват финансовите навици на най-ниските социални класи на Индия, Бангладеш и Южна Африка. Изводът - нищетата е резултат не от вземането на лоши финансови решения, а от липсата на достъп до финансови институции.

"Световен ред" на Хенри Кисинджър обяснява, че това всъщност е ситуация, при която система от независими държави се въздържат от взаимна намеса във вътрешните си работи и взаимно контролират амбициите си чрез общо равновесие на силите.

"Разнообразието на религиозните преживявания" на американския философ Уилям Джеймс (1849-1919) - лекции за религиозното съзнание и механиката, чрез която хората използват религията като източник на смисъл.

"Creativity, Inc." на Ед Катмъл - историята на анимационното студио "Пиксар", написана от създателите му.

"Сапиенс. Кратка история на човечеството" от Ювал Ноа Харари е книга за сливането на човека и машината.

"Структурата на научните революции" от Томас Кун разглежда еволюцията на науката и ефекта, който има тя върху модерния свят.

"Dealing with China" на Хенри Полсън е проучване върху китайската икономика и глобалното й значение.

"Началото на вечността" на Дейвид Дойч обяснява развитието на науките.

"По-добрите ангели на нашата природа" на Стивън Пинкър показва как насилието се увеличава като под лупа с помощта на социалните мрежи.

"Геном" на Мат Ридли е за еволюцията на гените.

"Краят на властта" на Мозес Наим е проучване на коментатора на "Файненшъл таймс" и "Форийн полиси" за промяната на баланса на силите от авторитарните правителства и армиите им, към корпорациите и хората.

"On Immunity" на Еула Бис е за критикуваната полза от ваксинациите.

"Фабрика за идеи" на Джон Гатънър е за изобретяването на транзитора и ефекта му върху технологиите.

"The Three-Body Problem" от Сидзян Лу, печелила награда, която се дава за научнофантастична книга на годината.

"Gang Leader for a Day" на Судхир Венкатеш разказва за радикален експеримент, при който авторът се внедрява в престъпна групировка в подземния свят на Чикаго.

"Играчът на игри" от Иън М. Банкс е утопия за това каква щеше да е цивилизацията, ако беше създадена супернапреднала технология, която може да обслужва човешките нужди и надхвърля човешките възможности.

"Отмъщението на Оруел" от Питър Хубър е неофициалното продължение на "1984".

"Енергия: Наръчник на начинаещия" от Вацлав Смил обяснява на разбираем език какво е енергия.

"Рационален ритуал" на Майкъл Сук-Йонг Чю е за това как хората да използват оптимално социалните мрежи.