Александър Тарханов има девет братя и сестри

"Славия" и Венци Стефанов решиха да опитат нещо различно през 2016 година. След като в последните сезони "белите" залагаха все на родни спецове, още в неделя в "А" група ще дебютира четвъртия руски треньор водил роден клуб. Става въпрос за Александър Тарханов, който пое официално тима по Коледа и вече проведе подготовката за пролетния дял.
У нас името на Тарханов не говори особено много на футболните запалянковци. Но той е едно много уважавано име в родината си. Няма и как да е след като Саша има медал за заслужил майстор на спорта в СССР (1978 г).

Тарханов е роден на 6 септември 1954 година в град Аксай (казахстанска област по време на Съветския съюз, днес в Русия). Той е най-малкият от 10 деца. Има 4 братя и 5 сестри. По интересното е, че неговите родители имат 33 години разлика. Баща му Фьодър е бил на 53, когато се е жени за майка му. Тя е от заможно селско семейство, тъй като дядо му й имал цяло състояние. Той го оставил като наследство на майката на Тарханов. Тя пък вложила всичко в компанията на любимия си - електрическата станция "Казахстан", която обслужвала и селата наоколо. Когато Александър е на 5 години, обаче,

баща му умира от рак

И тогава всичко вложено в компанията е загубено. Многочленното семейство е принудено да се премести в Красноярск и да живее в мизерия. "Помня баща си като силен мъж. И въпреки това, той не успя да бъде повече време около нас. Съжалявам за това, наистина. Но такъв животът", признава Тарханов.

Животът на Александър хич не е бил лек след това. "Беше отчайващо на моменти. Но майка ми винаги държеше да сме нахранени. Спомням си, че всеки ден ставах в 6 сутринта. Отивах до магазина, който отваряше в 7. За да мога да се наредя на опашка. Защото тогава имаше само няколко яйца, малко мляко и кашкавал. А опашката беше огромна и продуктите бързо свършваха. За радост, повечето пъти успявах да се вредя и в 7,15 на масата ни имаше пресни продукти", разказва още руският спец. Той разкри още, че животът е направил така, че всичките му братя и сестри да са се разделили отдавна. "Всеки пое по своя път. Майка ми искаше да стане така", добавя той.

"Като малки играехме много с братята ми. Помня, че като най-малък те много ме малтретираха. Често ме хвърляха в реката. А аз не можех да плувам. И всъщност така се научих.

Драпах с ръце във водата като куче

за да изляза. Първите пъти щях да се удавя. Но впоследствие разбрах как става плуването", обяснява още той.
Селската работа обаче не е в кръвта на Тарханов. Той е бил наказан цяла седмица да не излиза от вкъщи. С братята му се редували кой да пази кокошките от хищниците, които наобикаляха курника. "Аз не можех да стоя на едно място. Тръгнах да се разхождам, да видя кравите, а като се върнах няколко пилета изядени", признава Саша. Той е обичал и среднощните разходки. За това е получавал и най-големите наказания. "Един път се прибрах след полунощ. Тогава чух как майка ми се събужда и за да не ме види, се скрих в килера. Там спах цяла нощ. На другия ден всички бяха притеснени къде съм. Помня, че когато се събудих всички бяха тръгнали да ме търсят, а майка ми стоеше разплакана. Много ми се накара, а като се прибраха братята ми ме набиха един по един. Тогава може би разбрах колко ме обичат всички. И започнах да се държа по-човешки", признава Тарханов, който чак до 11-годишна възраст не е пипал футболна топка.

През 1965 година Александър Тарханов получава подарък, който преобръща живота му. Съпругът на най-голямата му сестра му дава топка. Както всички деца той започва да рита в задния двор на къщата. В същото време, обаче, Саша вече е започнал да тренира плуване, а в същото време мечтаеше за хокей, тъй като това е спорт номер 1 в Красноярск. "Тогава всички момчета искаха да станат първо хокеисти, после футболисти. Но тези години нещо се промени. Футболът лека полека започна да измества хокея. Става модерно. А аз с моята топка бях търсен от приятели да играем мачове", разкри Тарханов. "И се пробвах. Отидох до стадиона на "Енисей" и се почувствах у дома си. Харесаха ме, взеха ме, научиха ме", разказва още спецът. "После обаче отидох в "Автомобилист" (Красноярск). И там тръгна моята кариера. Бях на 14, когато отидох. А година по-късно и Олег Романцев, който му е кум на сватбата. "Още оттогава станахме страхотни приятели", добавя Тарханов, който е татко на двама синове. И докато той гради кариера на футболист, всичките му братя са станали шофьори. "Никой от нашето семейство не е бил участник в пътнотранспортно произшествие. За 40 години не съм допускал нито една авария, тъй като отдалеч усещам глупаците на пътя", твърди още Саша. Именно Романцев пък си купил първия "Лексус" в Москва, а след него същата кола подкарал и Тарханов.

Иначе голяма част от кариерата му като футболист минава в ЦСКА (Москва). Тарханов е моторът на отбора от началото на 80-те години. През 1984 г. обаче "армейците" изпадат от висшата дивизия на СССР. И целият отбор е освободен, включително Тарханов. След това играе за още 2 армейски отбора Ч СКА (Одеса) и СКА (Ростов). Има и 6 мача за националния отбор на СССР. От 1994 до 1996 е и треньор на ЦСКА. По-късно е поема "Торпедо", "Криля Советов", "Спартак" (Москва), "Сатурн", "Терек", "Кубан" и "Химки".