Вицепрезидентът Илияна Йотова застана зад държавния глава и подозренията на БСП за сценарий за провал на вчерашното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност.

"Дали е бойкот или не, не зная, защото има доста сериозно опровержения от страна на Министерския съвет вчера. Но това е много лош сигнал, както към българските граждани, така и към европейските партньори", заяви вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в международната конференция "Бъдещето на Европа и българската перспектива".

"В навечерието на председателството, когато имаме толкова много проблеми за решаване, когато разговорът за приоритети още не е започнал и това го отчитат всички, да се прави такава груба демонстрация по един толкова толкова чувствителен за обществото проблем, като корупцията, ми се струва, че не е коректно от страна на МС, защото не мога да оправдая отсъствието на водещи министри", добави вицепрезидентът.

Тя напомни, че датата на КСНС е била достатъчно рано казана, за да се съобразят всички графици с провеждането на заседанието. Илияна Йотова очаква след седмица вторият опит за КСНС по темата за корупцията да бъде успешен.

Йотова коментира и ситуацията в Европейския съюз - една от темите на конференцията.

"Ако не запълним пропастта и очакванията на европейските граждани, ще бъдем виновни за още по-силните гласове на евроскептиците, заяви тя. - Много малко напоследък се говори по най-парливите въпроси, които вълнуват ЕС. Това поколение не отговаряме нито на техните идеи, нито на техните амбиции. Именно през тази година се подписа декларацията от Рим. Някак си мина и замина, без да бъде дискутирано. Виждам и друг парадокс. От една страна има недоволство от начина, по който изглежда днес Европа. Почти няма дискусия за развитието й. Искам да се спра на 2 събития, които също не се радваха на особен интерес, въпреки че бяха знакови. Едното беше пресконференцията или изказването на новия френски президент пред студентите в Сорбоната", коментира Йотова.

По думите й второто е било изказване на Юнкер в залата на ЕП.

„Имаше много нови идеи в тези 2 изказвания, много провокативни идеи, които останаха в папките. Сега сме свидетели на една много по-дълбока и всеобхватна криза. България се присъедини към ЕС 2007 г. 2008 г. целият Съюз беше в условията на тежка криза. През 2015 г. Европа се изправи пред бежанците и миграцията. Европа се раздели", добави тя. Според нея вместо работещи решения, са започнали да се издигат стени.

„Огради не само срещу пристигащите, но и между самите нас", добави вицепрезидентът. По думите й едно скорошно изследване на Евростат сочи, че около 85% от гражданите искат да се направи нещо срещу тероризма.

„Ако тази пропаст и очаквания на гражданите не ги запълним в скоро време, ще бъдем виновни гласовете на евроскептиците да стават още по-силни. Това, което ни предстои през 2020 г. много закъснява. Дискусията в Европа все още не е почнала. Аргументът за Брекзит не е сериозен, не е определящ", допълни Йотова и уточни, че как ще се развива Европа зависи от кохезионната политика и финансовата рамка.

„Борбата с тероризма не може да бъде само на основа на координацията в европейските институции, такава, каквато е в момента. Нека сферата на отбраната да не прави нов Шенген в Европа. Последният приоритет на българското правителство е външната политика. Смятам, че беше грешка на Юнкер, че каза, че Европа повече няма да се разширява още с встъпването му в длъжност. Като че ли има размразяване на тази политика, но все още няма как да бъде удовлетворена", каза още Илияна Йотова.