Храмове и асоциации пазят православието в Близкия изток

Макар православните християни в Ливан да са около 10 процента от населението, на църквите, манастирите и организациите им могат да завидят много вярващи от държави, в които православието е основната религия. Между 550 000 и 600 000 православни живеят днес в страната на кедъра. Гражданската война, която принуждава мнозина да напуснат страната, е причина броят им да се стопи. Официална статистика обаче няма по политически причини, тъй като всяка религиозна общност в Ливан гледа своите интереси, а броят на членовете й определя представителите й в парламента. За разлика от останалите общности, православните са разпръснати в цялата страна, отворени са към останалите религии и не симпатизират на определена политическа партия. Какво отличава православието на входа на Близкия изток от това на Стария континент и как се пази в този нестабилен край на света? „Стандарт" потърси отговорите на място.

Трудно се забравят посещенията в православните манастири в Ливан, за чието съществуване мнозина европейци едва ли допускат. Не малко са и онези, за които християнството и арабите не са съвместими. Всеки, който е на това мнение, греши. В тези земи християнството е пуснало отдавна корени и продължава да вирее въпреки войните, нестабилността и всякакви други неблагоприятни обстоятелства.
Манастирът „Саиди ел Нурийе" се намира на хълм, над морето, на пътя от Триполи за Бейрут. Завива се надясно, като се минава по мост, където се случва нещо неочаквано. Към светата обител оптическа измама дава усещането, че автомобилът се движи сам. Това се получава заради два пътя с обратен наклон. Поклонниците обаче вярват, че манастирът ги тегли към себе си. Това е третият по посещаемост православен манастир в Ливан, като голяма част от идващите тук са мюсюлмани. Според предание, рибари се загубили в морето. Търсили посоката, в която да поемат и видяли светлина, довела ги до хълма. Смята се, че именно те са основатели на „Саиди ел Нурийе" през 1880 г. Друго предание пък разказва за мъж дошъл в църквата на манастира. Явила му се Пресвета Богородица и му казал да не се страхува. Снимка в манастира пресъздава точно легендата.
Манастирът е женски, но игуменът е мъж. Това не е прецедент в Ливан. Преди да стане свещеник игумен, отец Жорж, е бил държавен служител в продължение на 30 години. „Беше създадена комисия, която разследваше финансови злоупотреби в този манастир и аз бях част от нея. Тук имаше проблеми. Поех административното му управление, а след година станах свещеник", разказа игуменът. В светата обител е имало чудотворна икона, която открили в пещерата до морето. Качвали я няколко пъти в църквата, но тя сама връщала долу. На тези чудеса, в които повечето православни в Европа вярват, в Ливан не се отдава голямо значение. „Православните в Ливан не вярват в чудотворните икони. Единствено ако от иконата потече миро, тогава се приема за чудо. Иначе вярващите идват, молят се за здраве, изцеление и зачатие", добавя отецът.
Празникът на манастира е на Благовещение. Светата обител съществува благодарение на дарения и отдване на земи под наем. Държавата не му помага. „Напротив дори й плащаме. Между 500 и 700 долара на месец ни излиза тока", казва игуменът. Монахините са три възрастни жени, дошли от Сирия по време на израело-арабските войни. Искат обаче да го направят мъжки манастир, защото е много голям, но няма опашка от желаещи да сложат расо.
„Саиди ел Нурийе" свети от чистота. От него се разкрива невероятна гледка към морето. А пък ако ти подарят нещо от църковния магазин, не се разделяш с него, макар и да нямаш обяснение защо.
В Ливан православните отправят молитвите си на арабски. На Великден обаче се обръщат към Господ на гръцки. Така се прави и на някои други празници. До Октомврийската революция през 1917 г. силно влияние върху ортодоксалните ливанци има руската православна църква. Комунизмът обаче спира това влияние и го отстъпва на гръцката православна църква.
Православните монахини в Ливан не казват имената си, макар че техните сестри ов Европа обикновено се представят. „Единствено една към друга се обръщаме с имената, дадени ни от духовните ни настойници, но за поклонниците сме просто монахини", каза една от обитателките на манастира „Свети Йоан Кръстител" близо до град Дума. Светата обител от най-старите в Ливан. Първоначално през втори век е бил езически храм. Четири века по-късно е бил превърнат в църква, а след това в манастир. По време на гражданската война е бил склад за боеприпаси. Божиите служителки са почти целите покрити в черно, като на главите си носят и допълнителни шапки. За историята на светата обител ще ви разкажат с охота, но единственото с благословията на игумена отец Тома. В противен случай само ще ви го покажат. Ще ви почерпят с манастирски ликьор, а на изпроводяк ще ви подарят икона, като предварително ще ви попитат как се казвате и кой е вашият покровител.

Четем литургии на 7 езика

Молим се мирът да се завърне в Сирия, казва Никола Голан от Ливанската асоциация на православните християни

- Господин Голан откога и защо съществува Ливанската асоциация на православните християни?

- Нашата асоциация е основана през 1978 г., когато в Ливан бушуваше гражданска война. Ливан и Бейрут бяха разделени на източна и западна част. От една страна ние, православните, бяхме обвинявани в комунизъм и национализъм и се говореше, че не сме християни. От друга страна ни казваха, че сме хриситяни, но не и националисти. С всички имахме проблеми. Събрахме се 30-40 души и приехме устав. 8 души подадохме документи за регистрация, аз бях един от тях. Обявихме програмата и заваляха покани от всякакви политически лидери. Тогава обявихме, че нямаме нищо общо с политиката, защото в противен случай щяхме да основем партия. Но тъй като сме религиозна общност, направихме такава религиозна организация. Ние сме християни, но преди всичко ливанци, затова и името, което дадохме не е просто ортодоксална организация, а Ливанска асоциация на православните християни.

- Каква беше целта ви?

- Основната цел на нашата асоциация е губернаторът на Бейрут да бъде православен, както вицепремиерът и главният инспектор в армията да изповядват същата вяра. Извоювахме нашите празници да бъдат обявени като официални. От 2007 г. вече се празнува Разпети петък и понеделник след Великден. Заместник-председателят на парламента също вече е православен. Нашата асоциация е гарант за отстояване правата на православните. Това са нашите заслуги.Има и други православни организации, но ние сме единствените, които имаме лиценз от патриаршията. Нашата регистрация е в църквата. Тя е лицензирана и от държавата, и от църквата.

- Не е тайна, че броят на православните в Ливан е намалял. Имате ли по-точна информация?

- Никой не знае с колко е намалял броя на православните в Ливан от 70-те години на миналия век, но вероятно сме се стопили с една трета. Няма православно смейство, което да няма свои роднини в чужбина. Някои са избягали, други пък са заминали по работа в чужбина. Дори моят брат работи в Саудитска Арабия. Имаме роднини в чужбина. Не е православието причината за напускането на страната. Православните напускат страната, но не и общността. Така са се стекли обстоятелствата. Младите завършват в Ливан, нямат работа и заминават в чужбина. Моят син има диплома за електронен инженер и в момента работи в Саудитска Арабия.

- Няма ли опасност един ден в тази държава да не останат православни?

- Ако ми бяхте задали този въпрос преди три години, щях да ви отговоря, че има такава опасност. След като Владимир Путин дойде на власт, нещата се промениха. Русия даде да се разбере, че няма да позволи православните християни да бъдат притискани.

- Значи Русия е гаранция за сигурността на православните в Ливан?

- Имахме среща с руския заместник-министър на външните работи, който увери, че Русия няма да допусне православните християни да бъдат принудени да напуснат страната си.

- Разбрах, че до 1918 г. руската църква е имала голямо влияние върху ливанското православие, но след това нейното място е заела гръцката църква. Означава ли, че днес руското влияние се завръща?

- На 180 градуса се промениха нещата. Особено след идването на власт на Владимир Путин. В Бейрут има една руска болница, която е основана по времето на царя. Била е подпомагана и по времето на СССР, така и след разпадането му. Винаги е имало симпатия от страна на Русия към православната общност, но пак ще кажа, че ангажиментът, който пое руския президент, коренно промени положението.

- Има ли вероятност един ден молитвата на Великден да е на руски, а не на гръцки?

- Вижте, нашата молитва е почти арабизирана. Гръцкият се използва все по-рядко. При нас литургии се четат на 7 езика. От гръцкия са останали няколко фрази.

- Поддържате ли контакти с православните в Близкия изток? Какво е положението в Сирия?

- Разбира се. В близки отношения сме с православните в Йордания, откъдето скоро посрещнахме делегация. Нашият патриаршески център се намира в Сирия. За съжаление нямаме информация за случващото се и последиците. Зная, че преди войната в Сирия са живяли 1 200 000 православни християни, но колко са в момента? Не виждам надежда. В Сирия положението на всички общности е трагично.

- В православните църкви тук молите ли се за своите братя в Сирия?

- Задължително се отправя молитва за мир в Сирия. Това се прави във всяка църква и от всеки свещеник. Православните в Сирия винаги са ни помагали и са ни били подкрепа.