25 ноември (петък), Концертно студио на Радио Варна, от 18 ч.

Сдружение "България - дух и култура" със съдействието на Община Варна организира провеждането на XXI-та национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“ на 26-27 ноември 2016 г. от 9,30 до 18 ч. в Пленарна зала на общината

Варненската историческа конференция вече 20 години събира изследователи и съмишленици, които търсят истината за българската история, за духовния път на българите през вековете, за техния принос в развитието на Европа и света.

Стартираме на 25 ноември (петък) с известния изследовател на традициите в билколечението и храненето на българите Емил Елмазов и представяне на книгата му „Изначалният хляб. Възкресението на лимеца“. В програмата на конференцията авторът ще изнесе доклад за богомилската медицина.

Очакваме над 30 участници от Варна, София, Пловдив, Русе, Стара Загора, Добрич, Силистра и др. Варненският форум дава възможност да се чуе думата на автори, които имат смелостта да преодолеят многобройните фалшификации в българската историография, идеологическите табута, да разкрият древните знания на българите и техните постижения, да потърсят корените на българската държавност, да променят натрапените лъжливи представи за „шепата конници“ начело с Аспарух, основали българската държава. От тази трибуна тръгват десетки сериозни проучвания, публикувани в сборниците с доклади, авторски книги,в интернет сайта на конференцията, които запълват множество бели петна в българската историческа наука. Поставихме като акцент темата „Памет за рода и произхода“, която започнахме по време на Пролетните дискусии през април т. г. и продължаваме с родови проучвания, търсения за българското родословие във фолклора, в етнографията, в семейните традиции, в документалното богатство на архивите. С тази тема са свързани докладите на големия изследовател на българското минало Стоян Райчевски,  на проф. д-р Ерика Лазарова от БАН, историята на потомствения дърворезбар от Трявна – Уста Дарин, проучването на учениците от Хуманитарната гимназия във Варна за женската ченгенска носия като културен знак. Костадин Костадинов ще разкаже за дейността по опазването на българските военно-исторически паметници, етнологът д-р Росен Гацин ще говори за традициите в читалищното дело в България по повод 160 години от неговото основаване. Ще бъде представен пловдивският проект „Българските корени“ и неговите уникални продукти – календари за 2017 г. с автентични женски носии, с хайдушки облекла и оръжия и др. Очакваме с интерес документалния филм „Печели, който е търпелив“, разказ за дирята на три поколения дипломати от рода Станчови. Нашите дългогодишни участници от Стара Загора Ангел Манев и Таньо Танев ще ни представят нови проучвания за свещената азбука глаголица и хронологията в историческото развитие.

През последните няколко години в българската историография се засили интересът към богомилското учение и неговото влияние в духовния живот на българите, неговото разпространение и роля в Европа. Тази тема стана много популярна и в медиите, стотици хора участват в пътуващите семинари по пътя на богомилите, които организира фондация „Виделей“. Поканили сме с нови проучвания най-известните изследователи на темата богомили в лицето на доц. д-р Веселина Вачкова, Христо Буковски, Александър Стойчев. Емил Елмазов ще ни запознае с изследването си за богомилската медицина. Елена Икономова ще разкаже за успешно приключилата едногодишна работа по инициативата за ремонта на параклиса „Св. Иван Рилски“ в Странджа, който пази паметта за богомилите. Извори за българската история представят Славян Стоянов, Веселин Тракийски, Анастас Ангелов, Александър Стойчев.

При откриването на форума в 9,30 ч. на 26.11. отново ще чуем любими патриотични песни в изпълнение на хор „Морски звуци“. Във фоайето на Пленарна зала ще бъдат изложени картини на историческа тема, дело на варненския художник Славян Стоянов.

Както винаги, ще има щанд с книги на автори, участващи в конференцията, сборници с доклади от форума.

XXI-та национална конференция във Варна продължава традицията на едно вълнуващо културно събитие, което зарежда с творческа енергия, дълбоки познания и чувство на единение на българите.