Разликата между най-богатите и някои от най-бедните области на България ще продължи да се задълбочава. Това е изводът от  данните и анализа на доходите в България по съвместен проект на Института за пазарна икономика и Българската геоинформационна компания.

Компанията е създала специален вид карти, които показват средния годишен доход на човек от домакинството чрез промяна на географската "значимост" на съответните области.

Разпределението на доходите в България през 2016 г. показва ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Ефект от тази концентрация на доходи се вижда и в област Перник, вероятно поради интензивната ежедневна трудова миграция на работещи от Перник към София. 

Други области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София. Тежестта на редица области от Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище), както и на Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната, е далеч по-малка от гледна точка на приноса им в общите доходи на домакинствата в страната. 

В периода 2001-2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се увеличава средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5 167 лв. След известно колебание в годините на кризата, делът на доходите от работна заплата нараства чувствително. Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи. 

През 2016 г. най-високи са доходите в столицата - 7349 лв./човек годишно, а най-ниски - във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище (под 4 хил. лв./човек годишно). Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски такива се увеличава от 1,8 пъти през 2000 г. до 2,1 пъти през 2016 г. 

Най-висока е била тя през 2013 г., когато е 2,5 пъти, най-вече в резултат на сериозната криза на пазара на труда в много от областите на страната за сметка на относителна стабилност в столицата. Бързото нарастване на доходите в столицата започва едва след 2005 г., като преди това (в периода 2001-2005 г.) те се движат около средните за страната. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата - 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.

Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда. 

Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години. 

Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите доходи през последните години, може да очакваме разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава, се посочва в анализа. 

Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто е при трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата - съответно 48 на сто във Видин и 41 на сто в Кюстендил.