Бели и пакости съпътствали народните представители като деца

На 2 април учениците излизат във ваканция. Край на тежките уроци и чанти, край на ранното ставане, време е за безгрижие. Цели 10 дни децата ще се отдадат на почивка и неминуемо вършене на всевъзможни пакости и бели. Няма как, това е част от очарованието на детството. Е, да, белята коства няколко сълзи, изслушване на конско, а може би и някой и друг шамар, но за сметка на това остава незабравими спомени. По-късно, разбира се. В това ни уверяват патилата на депутатите някога мн-о-о-о-го отдавна, когато и те са били деца и безгрижно са се отдавали на игри, а покрай тях и на някоя и друга пакост. А фантазия не им е липсвала... Ето какво разказаха те.

Андреев бутнал съседката в реката

Да бутнеш в реката съседката, защото ти е дърпала метлата. Така народният представител от ГЕРБ Методи Андреев описва най-голямата си пакост от детските години. Въпросното момиче тогава било 6-годишната комшийка на 8-годишния Андреев, а двамата имали детски конфликт и непрекъснато се карали. Поводът за най-сериозната беля на депутата е една метла. "Не знам защо по едно време имах навика да мета с една метла пред вкъщи. Беше ми харесало да го правя. И един ден тази комшийка дойде при мен и започна да ми дърпа от ръцете метлата. Тя дърпа, аз дърпам. Обаче точно там до улицата има едно деренце на река Перущинска. И тя какво се извъртя, аз пуснах метлата и тя падна долу в деренцето", разказа Андреев. И призна - "тогава се скрих в едни големи бъчви, които имахме у нас. Обаче баща ми ме намери и ядох много сериозен бой". С годините депутатът и пострадалата съседка забравят белята или поне си спомнят с усмивка за нея. "Тя сега вече е лекар, ожени се, отиде в Америка, там живее, идва си от време на време и се виждаме", разкри народният представител.

Ерменков се провесил от последния етаж

По времето, когато соцдепутатът Таско Ерменков бил дете, автомобилите в София били по-малко от хората. На днешния натоварен бул. "Свети Наум" в кв. "Лозенец" заедно с тайфата от квартала играли футбол. Кола минавала на 20 минути веднъж и отдалеч се чувала, та спокойно, без да подтичват, се отстранявали да й направят път. "Спомням си с умиление нашите лудории, които тогава бяха ежедневие за нас. По онова време улицата се казваше "Конявски проход", после стана "Трайчо Костов". С демокрацията се сдоби и с новото си име", разказва Ерменков.

С другарите си редовно обирали плодните дръвчета в дворчетата. Тогава вместо блокове китният квартал се състоял от къщи. "Карахме ги подред, да няма обидени", спомня си той. Е, получавали тупаница, но шамарите и пошляпванията не били нещо извънредно.

Най-голямата беля обаче била изкачването по площадката, докато се строял хотел "Хемус". "Провесвахме си краката от последния етаж - там, където сега е ресторант "Панорама". И днес като се сетя, свят ми се завива. Слава богу, нямаше произшествия", разказва Таско Ерменков.

Хайрула късал гуменки

Най-голямото детско провинение на депутата от ДПС Ердинч Хайрула е късането на гуменки и маратонки. "Аз бях примерно момче. Родителите ми почти не са ме били. Играех обаче много футбол", разказва народният представител. Именно на терена са и неговите детски бели, защото от непрестанна игра се е стигало до късане на спортните обувки на всеки три дни. Заради футбола Хайрула е отнасял и караници от родителите си. "Не ходих да ям вкъщи и майка ми много ми се караше. Нашата къща е от едната страна на селото - на бившия път за Маказа, а децата играехме футбол от другата страна. И майка ми постоянно викаше - "Ердинч, къде си? Гладен не стой по цял ден!", спомня си депутатът от ДПС.

Славчо Атанасов бил пироман

С огън обичал да си играе депутатът от Патриотичния фронт Славчо Атанасов. Палел с кибрит огньове в двора на къщата им в Пловдив. Веднъж дори щял да подпали дома си. Събрал клечки, подпалил ги, но не щеш ли, духнал вятър и пламъците се насочили към къщата. "Добре, че се появи сестра ми, иначе щеше да стане голяма беля", признава Атанасов. Тогава той бил 5-6-годишен, още не ходел на училище. Съобразителността на 10-годишната му кака спасила къщата.

Славчо опитвал и "научни експерименти" - пробвал дали може да разтапя олово. Правел го в кладите, които съкварталците от околните панелни блокове ползвали, за да варят компоти и всякаква зимнина.

По-нататък от близкото жп поделение "вземал" стари акумулатори. Като се разбият, отвътре изпадат оловни плочки. И на едно джезве се разтапят. От тях ставали различни формички. "Правил съм и оловно сърце", споделя Атанасов.

За да се справят с палавостта на сина си, родителите го изпратили да спортува, за да може енергията му да се изразходва насам. Започнал да плува като първокласник, в пети клас дори влязъл в спортно училище. От тежките тренировки нямал време за пакости и се кротнал.

Мартин Иванов бяга през прозореца

Да те хванат точно на прозореца, докато се опитваш са избягаш за рожден ден. Това усещане е изпитал депутатът от Български демократичен център (БДЦ) Мартин Иванов. Категоричен е, че това е най-голямата му беля. Искал да отиде на купон. "С братовчедка ми искахме да отидем на рожден ден, но не ни пускаха. Ние изчакахме всички да заспят и решихме да излезем през прозореца. Имаше едно дърво и идеята ни беше да слезем по дървото. Но тъкмо тръгнахме да излизаме, лампата светна и леля ми ни хвана", разказва депутатът.

Николай Александров висял от 18-ия етаж

Най-голямата беля, която депутатът от "Атака" Николай Александров пази от детските си години, му е донесла страх от високо. "Като малък щях да падна от 18-ия етаж", си спомня атакистът. Историята е следната - на около 5-годишна възраст Алвксандров си играе с приятели в столичния квартал "Младост" и групата малчугани проявява интерес към новостроящ се висок блок в квартала. "Решихме, че ще отидем да видим строежа. После решихме да се качим до покрива и именно от него аз се плъзнах по една ламарина. За мое голямо щастие успях да се хвана. Краката ми висяха реално от въздуха и двамата ми приятели ме изтеглиха", разказа народният представител. За негов късмет постъпката му е стреснала много родителите му и той се е отървал само с караница, но не и с наказания. "После развих страх от височини. Преди няколко години успях да го избия с метода "клин-клин" - качване на високо, гледане от високо. Въпросът е да преодолееш страха", призна още Александров.

Мощна буря застигнала Иглев

Когато бил на 7 или 8 години, депутатът от БДЦ Борислав Иглев преживял истински екшън. "Беше черешово време в Хасково и с по-големи приятели решихме да отидем за риба при язовирите в местността", разказва той. "Нямахме никакъв късмет и се разрази сериозна буря, даже имаше градушка. Помня, че тичахме и се криехме по разни постройки. Прибрах се мокър и измръзнал. Майка ми и баща ми много се бяха притеснили, защото не знаеха къде съм. Спомням си дългото конско и сериозното наказание впоследствие", признава той. До шамари не се стигнало обаче.