Турция и ЕС постигнаха принципна договорка за справяне с бежанската криза, а окончателното решение ще бъде взето другата седмица. Планът включва и "бартер" на бежанци, както и допълнителни 3 млрд. за Анкара. Премиерът Бойко
Борисов коментира, че се изпраща добър сигнал за обществото и лош сигнал за контрабандистите на хора.

След 12 часа тежки преговори Турция и ЕС постигнаха споразумение за справяне с бежанската криза, която включва "бартер" на мигранти. В замяна на това, че ще задържа потока бегълци, Анкара трябва да получи удвояване на европейската помощ до 6 млрд. евро, отпадане на визите в Шенген преди края на юни тази година и придвижването на преговорите за присъединяването й ЕС.

Двете страни договориха принципно съгласие по план за справяне с кризата на срещата в Брюксел в понеделник, но пред реалното прилагане на плана стоят много неизвестни, коментира Би Би Си. Въпреки че лидерите обявиха постигнат напредък, сделката може да бъде финализирана едва другата седмица. В основата й пък е противоречива схема за размяна на бежанци, известна още като "един вътре, един вън".

Според постигнатото споразумение Турция ще започне да приема всички мигранти, включително бежанци и икономически мигранти, пристигнали нелегално на гръцките острови или хванати в гръцки териториални води. За всеки приет сириец по тази схема, Анкара ще изпраща по един сирийски бежанец в ЕС. Целта на схемата е да се пресече нелегалният трафик на мигранти с лодки и по т.нар. Балкански маршрут към Западна Европа, като вместо това търсещите убежище ще влизат в ЕС директно и легално.

"Трябва да прекъснем връзката между качването на лодка и установяването в Европа", заяви след срещата в понеделник председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Как точно ще работи схемата обаче още не е ясно. Самата сделка също не е завършена, като се очаква преговорите да продължат на среща на върха на ЕС на 17 и 18 март. Въпросителните обаче са много. Според говорителката на ЕК Наташа Берто всички мигранти, спасени в гръцките териториални води, ще бъдат изпращани на гръцки остров за проверка. Нелегалните ще бъдат връщани към Турция, където ще минат повторна проверка. Ако се окаже, че нямат право на международна защита, ще бъдат връщани към страните им на произход. Мигрантите, спасени в турските териториални води, ще бъдат връщани директно в Турция, която ще решава статута им.

Неясно е какво ще се случи с хилядите мигранти, които вече се намират в Гърция, а местните власти все още имат проблеми с регистрирането им. Друг голям въпрос е дали мигрантите, които са рискували живота си и всичките си спестявания, няма да потърсят друг път към Европа. Не се знае и къде точно ще отидат приетите от Турция бежанци, а много страни от ЕС продължават да се противопоставят на разпределението на мигрантите по квоти.

Другите точки от споразумението между ЕС и Турция също са свързани с неясноти. Обещаните допълнителни общо 6 милиарда евро за Турция още не са осигурени. По думите на турския президент Реджеп Ердоган от неделя, първият договорен пакет от 3 милиарда евро, който датира от ноември м.г., още не е стигнал до Турция. В споразумението, постигнато в понеделник, се посочва, че до края на март трябва да се ускори разпределението на тези 3 милиарда и да се намери решение за останалите 3 милиарда, които трябва да бъдат платени на Турция до 2018 г.

Искането на Турция жителите й да пътуват безвизово в Шенген до юни също изглежда неясно и може да срещне опозиция от някои страни членки, коментира Би Би Си. Също така падането на визите е обвързано с някои технически условия, включително въвеждането на биометрични паспорти, които Анкара не може да изпълни до юни, коментира в. "Дейли Телеграф".

Друго условие, поставено от турския премиер Ахмет Давутоглу, е за отварянето на нови пет глави по преговорния процес за членство на страната в ЕС. Досега е отворена само една от 30-те глави. Този въпрос обаче изглежда най-неизпълним заради опозицията на Кипър. Кипърското правителство вчера отново заяви, че Турция първо трябва да признае Кипър. Властите в островната държава блокират преговорите с Турция от 2009 г. насам.

Един от най-големите противници на споразумението с Турция остава унгарският премиер Виктор Орбан. Според в. "Милиет" той е против повечето от точките в плана, включително директното приемане на бежанци от Турция в страни от ЕС, либерализирането на визовия режим и допълнителното финансиране.

"Балканският маршрут за транзит на мигранти в ЕС вече е закрит". Този кратък текст в проекта за заключителна декларация на срещата на върха на ЕС в Брюксел в крайна сметка отпадна, след възраженията на няколко държави начело с Германия.

ООН: Сделката е незаконна

ООН изрази вчера безпокойство по отношение на постигнатото между ЕС и Турция споразумение за размяна на бежанци. Според организацията то може да противоречи на международното право. Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" пък заклейми споразумението и разкритикува ЕС и Турция, че търгуват с хората за своя изгода.

Върховният комисариат на ООН за бежанците изпитва безпокойства във връзка със сделката, постигната между ЕС и Турция, в рамките на която бежанци ще бъдат изпращани в Турция, където някои националности са лишени от защита, заяви регионалният директор на организацията за Европа Венсан Коштел, цитиран от Ройтерс.

"Връщане на хора, които няма да имат достъп до защита в Турция, поставя известен брой проблеми от гледна точка на международното и европейското право, заяви той. Надявам се, че в следващите 10 дни ще бъдат набелязани известен брой допълнителни гаранции, така че хората, изпратени обратно в Турция, да имат достъп до разглеждане на техните молби за убежище", добави Коштел.

Ръководителят на Върховния комисариат за бежанците Филипо Гранди също изрази безпокойство, че Турция може да върне сирийци към родината им, където могат да бъдат убити.

Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" заклейми сделката и я нарече "търговия с коне" - израз, който се използва за назоваване на неетични търговски практики. "Лидерите на ЕС и Турция днес потънаха до ново дъно, търгувайки с правата и достойнството на някои от най-уязвимите хора по света. Идеята за размяна на бежанци за бежанци не е само опасно дехуманизираща, но и не предлага никакво дългосрочно решение на продължаващата хуманитарна криза", каза директорката на европейския офис на организацията Иверна МакГоуан.

Меркел: На
прав път сме

След постигнатото споразумение в Брюксел, германският канцлер Ангела Меркел коментира, че усилията на ЕС за справяне с миграционната криза се движат в правилна посока, предаде Ройтерс. Нещата биха могли да се движат и по-бързо, но "като цяло те се развиват в правилна посока", каза Меркел пред германската радиостанция СВР. Меркел определи като напредък предложеният от Турция принцип за размяна с ЕС на нелегалните мигранти, пристигащи в Гърция, за сирийски бежанци от Турция. Тя добави, че ЕС трябва да помисли и за квоти за бежанци от Ирак в добавка към тези за Сирия. Канцлерът отхвърли изразените притеснения, че Турция изнудва Европа. "Не, ние търсим баланс на интересите", посочи тя. "Най-после има конкретни стъпки към обща европейска политика спрямо бежанците", каза и лидерът на германските социалдемократи Зигмар Габриел, който е младши партньор в управляващата коалиция на Меркел.

НАТО ще следи
зорко Егейско море

НАТО ще засили операцията по мониторинг на миграцията в Егейско море, заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. След среща с турския премиер Ахмет Давутоглу, Столтенберг съобщи, че корабите на НАТО, участващи в операцията, са започнали да действат в териториални води на Гърция и Турция. Целта на операцията ще остане само наблюдение на ситуацията, при което корабите на НАТО ще връщат обратно в Турция спасените в морето бежанци. Военноморска група на НАТО бе изпратена към Егейско море в началото на февруари, но едва завчера Турция разреши на кораби на Алианса да навлязат в нейни води.

Борисов:

Ще се спрат лодките и
бизнесът на трафикантите

Преговорите бяха тежки, но изпращат добър сигнал към хората и лош за контрабандистите, каза премиерът

"След тежки 12-часови преговори в Брюксел се намери компромис между европейските държави и Турция. Голяма част от това, което се надявахме да стане, стана - намерихме компромис между европейските държави и Турция. Много са недоволните, но нищо по-добро към момента не може да се направи". Това коментира премиерът Бойко Борисов по повод срещата на върха в Брюксел. Министър-председателят съобщи, че е било постигнато съгласие за осигуряването на допълнителни три милиарда евро за Турция до 2018 г., което прави общата сума шест милиарда. Поставихме изискване и към нас да се отпуснат пари, тъй като полагаме огромни грижи и демонстрираме как се пази шенгенска граница. Всички колеги отчетоха, че България в момента е еталон в тази област, посочи Борисов.

"Реамнистията, нещо изключително важно, между България и Гърция, България и Турция и съответно Турция и Гърция ще е факт. Приета бе формулата 1 към 1 - за всеки сириец, който от Гърция бъде върнат в Турция, ще се взима директно един от Турция за ЕС. Целта е по този начин да се спре това плуване по море с лодки, да няма трафиканти, които да взимат парите на тези хора и просто да се пресече този мръсен бизнес. Както сме говорили, мигранти ще се приемат само през КГПП, с отпечатъци, с прегледи и с идентификация. Относно релокацията и по цифрите, които досега сме се разбрали, всичко остава непроменено", обясни той. Борисов съобщи, че са били приети предложенията за либeрализация на визовия режим с Турция и за поставянето на страната в списъка на "сигурните държави". Приет е бил компромисен текст по искането на Анкара за разширяване на преговорите на Турция за членство в ЕС, според който ще се започне да се работи по отварянето на още преговорни глави.

"Действително много спорове имаше по това дали да се ускори издаването на визи за турски граждани, но както и преди, нашата позиция по тази тема беше, че либерализация на визовия режим с Турция може да се направи, и това се прие. Относно отварянето на 5 глави по пътя за приемане на Турция в ЕС се прие компромисен текст. Мисля, че към момента се изпраща един добър сигнал към обществото и съответно лош сигнал към контрабандистите и трафиканти на хора", казва още Борисов.

ВМРО: България
да наложи вето

ВМРО настоява България да наложи вето върху споразумението между ЕС и Турция по примера на унгарския премиер Виктор Орбан. "Исканията на Ердоган и Давутоглу са израз на впечатляваща политическа наглост, а поведението на европейските лидери е двоен стандарт и впечатляващо безхаберие", се казва в декларация на партията по повод постигнатите договорености в Брюксел.

Според патриотите предложението срещу всеки

върнат мигрант, ЕС да взема от Анкара един "истински" бежанец е "ярък пример за оправдаване на етническото прочистване, което Турция извършва в своите южни провинции и в северна Сирия", а целта е да се отърве от милионите кюрди на своя територия в изпълнение на плановете си за възстановяване на Османската империя.

В същото време Турция продължава да залива Европа с нелегални имигранти, окупира незаконно чужда територия в Сирия, меси се недопустимо във вътрешните работи на България и Гърция - държави членки на ЕС, и потъпква свободата на словото, твърдят войводите. "Абсурдно е ЕС под натиск да взима решения, свързани с визов режим и преговорен процес". По този начин пък от АБВ коментираха решенията от срещата в Брюксел. "Турция ескалира с исканията си, но не казва какви ангажименти конкретно поема и изпълнява ли ги", посочи зам.-председателят на партията Румен Петков. В АБВ са притеснени и от факта, че не се коментира българо-турската граница. "Какво ще се прави, как ще се защитава и гарантира границата ни?", попита Петков.